Как се преживява на лодка в условия на карантина? Екипажите на няколко лодки блокирани в чуждо пристанище заради карантина, разказват за преживяването, подготовката, продоволствията …
Статията „Коронавирус: Чукът и Танцът“ от Томас Пуейо (19 март) е един от най-подробните материали по темата. Ето малък откъс:
Резюме: Строгите мерки за овладяване на коронавируса днес би трябвало да продължат не повече от няколко седмици, като след изтичането на този период може да се избегне нов голям пик от заразявания, и всичко това може да бъде постигнато на приемлива цена за обществото, като в замяна ще бъдат спасени милиони човешки животи. Ако не предприемем тези мерки, ще се заразят десетки милиони и много от тях ще загинат, а с тях и всички останали, които не могат да получат интензивни грижи поради срив в системата на здравеопазване.
Първата част със заглавие „Коронавирус: Защо трябва да действаме сега“
Ето каква информация ще ви поднеса в тази статия, с много графики и данни и подкрепена с много източници:
- Колко случая на коронавирус се очаква да има във Вашата страна?
- Какво ще се случи, когато тези случаи се материализират?
- Как е най-добре да постъпите?
- Кога?
Ето какво ще запомните, когато приключите с четенето:
- Коронавирусът идва при Вас.
- Случаите ще се увеличават с експоненциална скорост: първо постепенно, а след това много наведнъж.
- Всичко това е въпрос на дни. Най-много на седмица – две.
- Когато това се случи, системата на здравеопазване във Вашата държава няма да може да удържи натиска.
- Вашите съграждани ще бъдат лекувани по коридорите на болниците.
- Изцедени до крайност здравни работници ще се сриват от изтощение. Някои от тях ще загинат.
- Те ще трябва да избират на кои пациенти да дадат кислород и кои да оставят на сигурна смърт.
- Единственият начин за предотвратяване на тази катастрофа е така нареченото социално дистанциране, и то ако се приложи още днес. Утре вече ще е късно.
- Това означава още от днес възможно най-много хора да започнат да остават по домовете си.
Николай Котов22 март в 16:02 ч.Смелата компанияСпециални поздрави на приятелите от групата!Настъпи царството на коронавируса, и нашата весела компания преустанови ежеседмичните си сбирки. Липсваха ни и се опитахме да ги заменим с ежедневни кореспонденции и фронтови донесения от рода на: Сутрин-„Жив ли си?”, а вечер„Все още ли си жив?”. Спасяваме се по еденично и кой както може…Иван се барикадирал на вилата си и общува със съседите си по най-стария, но изпитан начин-викайки от разстояние. Хвали ми се,че така може да издържи поне три месеца. Ама…той си знае,защото на жена му й писна и каза твърдо:-Аз ще се мъча да му нося припасите пеш до вилата,а той мискин…Яде ,пие и се прави на мъченик. Ще го отрежа аз ….Ще му прекъсна доброволното заточение! Ох, мъко моя…и що ли се омъжих за него ? Мълчах и май имаше право жената….Морският капитан пък се скри у дома си ,спря далечните плавания от страх да не се зарази ,защото на кораба нямало къде да се скрие…Превърна се в готвач. И то се оказа ,че може да готви не по-лошо от тайландския си личен готвач, с когото пътуваше навред из океанската шир. Точно този тайландец,който научи да готви баници със сирене, с коприва ,та даже и с лапад. А той-серсемина му със серсем веднъж беше изчезнал от кораба и си отворил пекарна в Тайланд с названието”Екзотика България”. Правел банички, супички по български му табиет и разни други български вкусотийки. Да, ама капитанът бе от стара коза яре, и беж на експедиция в Тайланд. Намерил пустиняка , арестувал го, заплашил го с международен съд за неправомерно използване на лично интелектуално богатство и си ….го взел. Право на кораба и го скрил в България. Та, сега готвачът му е на вилата край Варна и е под безсрочна карантина. „Така де,не може така……Ша ма краде той интелектуално, ама я. И рецептите ми беше откраднал ,пустиняка му с пустиняк”.Тъй, хортуваше капитанът и само сутрин ходеше да наглежда кучето и….готвача си на вилата.Другият член на компанията Лазар, той пък страхлив, страхлив….Избяга чак в хотела си в Шкорпиловци. Наложил си самостоятелна карантина на пържоли, наденички,винце и селски хляб….За последното имах съмнения,че ще му трябва ,ама нейсе….да има!!!Ама той е хитър като триста варненски продавачи на щастие. Минал първо през транжорната на Шкорпиловци. Секвестирал всичко ,което в момента е имало и го занесъл право в личния си апартамент. Да, ама там все още нямало телевизия и интернет. Та,докато се пуснат тези благинки на цивилизацията ,по негова молба му изпратих книжки,които бях си „откраднал” от нашата група на четящите. Проверявах го аз като даскал-ученик. Всяка вечер му звънях и го препитвах докъде е стигнал в четенето и какво е разбрал? Слушка ме той. Скоро и за пример ще го давам на нечетящите.Сега да ви разкажа що се случи преди няколко дни? Ха, седнете удобно и слушайте!Нали сме си бъзиктари ,та…на морския капитан му попаднал един интересен пост/ поместил съм го най-накрая/ и го пратил на Лазар. Пък той…да вземе и да се върже . Успял да се върне във Варна преди да закрият града под карантина. Изтеглил пет хиляди лева . И следвайки инструкциите на капитана, да вземе да изпере всичките пари в пералнята, после ги пуснал в сушилнята, а накрая ги изгладил прилежно с ютия на тридесет градуса. И тъй като капитанът и на мен ми беше изпратил същото съобщение с уговорката да проверя докъде е стигнал Лазар в борбата му със заразата по парите,врътнах едно телефонче на Лазар.А той горкият, щастлив от „голямата работа”,която свършил, ми докладва с апломб…Изслушах го аз внимателно и с напълно сериозен глас го запитах:-Лазаре, къде са сега парите?А Лазар ми отговори невинно:-Е, как къде? В джоба ми са…..къде да са?Мъчейки се да запазя сериозен тон го скастрих:-Ех, Лазаре, Лазаре….пак не си доразбрал!!!! И защо в джоба? Нали така и джоба и дрехите ще заразиш? Капитанът ти каза изрично,че парите трябва да са в плик, а плика да го оставиш пред вратата….И сега какво ще правиш? А Лазар помълча малко смутено ,пък после ме запита:-„Ами,какво да направя?!”А аз ,нали съм добричък, му казах авторитетно:-Събличай всичко,че заразата ще те пипне! Вземи кухненски ръкавици, съблечи се , постави дрехите и парите в плик пред вратата и чакай!А Лазар недоумяващ ме запита:-Кого да чакам?Аз, едва сдържайки смеха си му казах:-Как кого, бе Лазаре?! Няма да е Годо, аз ще дойда през блокадата. Нали си ми приятел?! Ще дойда , въоръжен с щипки с които изкарвам бурканите есенно време от казана, в който ги варя…Ще ги взема и ще ги изгоря в дюните на плажа. Всичко! И дрехите и парите барабар.Щот има опасност от масова зараза, приятелю!Лазар мълчеше……Не знаеше какво да ми отговори ,ама накрая някак тъжно се съгласи:-Е, щом има опасност от масова зараза …….Затворих слушалката и се скъсах да се смея. После звъннах на капитана и му разказах какви ще ги надроби Лазарчо……Смя се и той, ама се сети ,че не трябва да узнае жена му на Лазар,защото парите са от сметката на фирмата , а „тя” следи всеки разход….Ох, Лазаре……лошо ти се пише братко! Стой си там ,докато премине напълно не само заразата, а и гневът на Хера,когато разбере за парите…..Та ,сега седя и се чудя ,какво ще ме посъветвате да направя? Дали да не му звънна и да го успокоя,че заразата по парите е преминала или…….. да ходя и да ги „изгоря в дюните на плажа”???P.S.Преди малко ми докладва капитанът. Препоръчали му да пие по два литра вода. Пък той, нали е изпълнителен, та взел и превърнал водата в кубчета лед. Стигали му точно за четиринадесeт уискита……Пазете се. И да не забравяме ,че сме ЧОВЕЦИ. В това трудно време е добре ,ако може да помогнем на нуждаещите се.Някои имат нужда от помощ….Дължа ви малко обяснение. Аз се записах за доброволец не за пиене и ядене, а за помощ към Общината за обгрижване на нуждаещите се хора.Не държах да се знае,но видях,че някой неправилно интерпретира последните ми думи…
Търсачка в оръжейният магазин.
