Филмът „Изгубеният Леонардо“ (2021) е разказ за алчност, надежда, политика, суета, майсторство …
Изгубеният Леонардо е скритата история зад Salvator Mundi (от латински – Спасителят на света), най-скъпата картина, продавана някога за 450 милиона долара.
От момента, в който картината е купена за 1175 долара в сенчеста аукционна къща в Ню Орлиънс и реставраторът открива майсторски ренесансови краски под тежкия лак на евтината й реставрация, съдбата на Salvator Mundi се определя от ненаситен стремеж към слава, пари и власт.
Тъй като цената й расте, нарастват и въпросите за нейната автентичност: тази картина наистина ли е на Леонардо да Винчи? Разкривайки скритите планове на най-богатите хора и най-могъщите художествени институции в света, „Изгубеният Леонардо“ разкрива как личните интереси в Salvator Mundi са толкова силни, че истината остава на втори план.
В ролите: Robert K. Wittman, Jerry Saltz, Dianne Dwyer Modestini, Morten Bjørn, Martin Kemp, Alexander Parish, Robert Simon, Alexandra Bregman, David Kirkpatrick, Maria Teresa Fiorio, Doug Patteson, Antoine Harari, Bradley Hope, Ashok Roy, Frank Zöllner, Stéphane Lacroix, Bruce Lamarche, Evan Beard, Didier Rykner, Yves Bouvier, Alison Cole, Kenny Schacter, Georgina Adam, Jacques Franck, Luke Syson, Bernd Lindemann и др.
Posted in ш Стил и класа | Коментарите са изключени за Филмът „Изгубеният Леонардо“ (2021)
Забелязвам масово „ставане на крака“ при аплодирането в края на театрални представления, опери, оперети, симфонични концерти и балети по нашите земи. „Ставането на крака“ е обратна връзка от публиката за изключителност на изпълнението. Тъй като не можем да ръкопляскаме два пъти по-силно – се изправяме прави. Така показваме своето дълбоко задоволство и удовлетворение от показаното на сцената.
Ето пример за отлично изпълнение и консерватизъм при аплодисментите. Зала, сценография, костюми, вокали, оркестър, световно известен диригент (Андре Рио) … и правилния аплауз.
Аплаузи:
не ви е допаднало – не аплодирате
харесало ви е – аплодирате
изключително ви е харесало – изправяте се и ръкопляскате
Никога не: свиркате, дудукате, викате, замеряте… Не ръкопляскате преди края на спектакъла, концерта, представлението. Сервилността на аплодисментите след акт, песен, мотив … е показател за ниска култура.
Ако твърде често ви се приисква да ръкопляскате прави, то трябва да посещавате повече* и по-често културни събития, с което да изградите правилна представа за: отлично, добро, посредствено и лошо изпълнение.
*Повече, да се чете многократно в месеца, а не няколко пъти в годината.
Posted in ш Стил и класа | Коментарите са изключени за Културните аспекти на аплодисментите.
