Пневматични пушки Леший

август 10th, 2021 Явор Тодоров

Пневматична пушка Леший от Ед Гън. Това е еднозарядната версия. Предлага се в 4 калибъра: 4,5/5,0/5,5/6,35

Базов вид.

Работа и подобрения.

Има и версия Леший 2 , която е много зарядна.

 

Историята с една Browning X-Blade пушка.

юли 14th, 2021 Явор Тодоров

В този така забавно написан разказ става въпрос за пушката Umarex Browning X-Blade.

Автор t.marev.

И така – жребият е хвърлен, Рубикон е преминат, да споделя историята.

Влизам в магазина, който се оказа по-малък отколкото очаквах, но все пак просторен с висок таван – знаете ги ония старите помещения. В дъното на тезгяха се е подпряла солидна госпожа в зряла възраст и обсъжда с братовчедка си поредната промоция в Кауфланд. Кимам за поздрав и решавам от куртоазия да поразгледам щандовете. Въпреки скромните си размери, магазинчето предлага богат избор на любителите на оръжието. Като почнеш от джобните ножчета, ръчно изработени ловни ножове, лъкове, различни видове пищови и разбира се пушки. Ловните – заключени зад витрина, а по-навътре, като непотребни, бяха сбутани десетина въздухарки. Веднага я забелязах – в ъгъла стоеше Тя и разсеяно гледаше отвисоко, отегчена от съботната скука. Царствената и осанка я открояваше от антуража и и веднага грабва вниманието. Наперената и стройна фигура, излъчваше увереност и сила и засенчваше анемичните и посестрими, а меките и извивки галеха погледа. Любувах се на породистата красавица и на изкусителните и форми…На живо беше много по-хубава отколкото на снимките. Представих си как крача с нея из разни непознати места, подкрепян и въоръжен с нейното съвършенство. – Мога ли да ви помогна с нещо? – Стандартния тъп въпрос, прекъсва унеса ми и ме връща в действителността. Продавачката беше приключила с телефона и реши да ми обърне внимание или може би да ме отпрати по-бързо.
– Ами да….Аз всъщност съм дошъл за пушката – обяснявам аз, надявайки се да помни вчерашния ни разговор по телефона.
– Ахаа! За Браунинга нали? От Пловдив…. Кимам утвърдително.
– Познах Ви по гласа. Нали знаете, не всеки си купува такава пушка!Тази пушка е наистина специална! Вие явно разбирате от тия неща – продължава да ме къпе госпожата, превключила на търговска вълна. Има си хас, да не е специална, тая пушка е обсебила мислите ми от бая време….пък и ние сме по специалните неща! – Така е – успокоявам я аз – а може ли да я видя по-отблизо? – Разбира се! Госпожата чевръсто се пресяга и сваля от рафта Браунинга. Хубавицата, която уж безучастно следеше разговора ни, се оживи, заинтригувана от факта, че някой се е грабнал от майната си заради нея. Горда, че е предпочетена пред другите, тя с облекчение напуска неравностойната компания и победоносно оглежда омърлушените си колежки. – Ето, заповядайте! – със щедър жест ме подканя пазителката на съкровища и поставя пушката на щанда.
Ослепителна е! Веднага се вижда високата класа и благородния произход. Изчистени класически форми, внушителна солидна цев, фини, изваяни черти, прецизна изработка и дискретен блясък, умело съчетан с аристократичната патина на ореховия приклад. Вземам пушката и се прицелвам във внезапно появилия се в магазина лъв. Мерника грейна с изумрудено сияние, а рубинената мушка кацна между очите на звяра. Той обаче само се прозя миролюбиво, обърна се и изчезна някъде във вътрешността на магазинчето. Свалям пушката и я оглеждам по-критично търсейки някакви кусури естествено. Сгъвам я частично и поглеждам през цевта. Канали, уплътнение, фиксатори, механизъм за зареждане – всичко изглежда прецизно изработено и добре премислено. Никакви хлабини и отлично припаснати елементи. Голям, удобен спусък, автоматичен предпазител, който се освобождава с палец. Приклада няма „буза“, но е много удобен и има едно изтъняване отгоре, което не съм виждал на други приклади. Според мене е направено, за да слагаш по една резка с нож, при всеки свален слон. Мдаа, всичко изглежда отлично…Като добавим и добрия според мене баланс, нещата отиваха към своя естествен завършек. Хубавелката с немски паспорт, изглежда уж невъзмутимо, но ми се струва леко напрегната, очаквайки моя избор. Първоначалната еуфория от появата на принца на бял кон, като че ли се бе изпарила и алтернативата да се върне обратно в прашния ъгъл надвисва над царствената и особа. Сърцето ми се сви…..В края на краищата, нали бях дошъл за Нея! Вярно че на снимките изглеждаше по-светла, но….Презрителна гримаса се изписа на лицето на аристократката.
– Всички търсят русо – язвително отбеляза красавицата и се усмихна снизходително. – Не ти ли харесвам?- лукаво ме погледна тя и невинно се отпуска в ръцете ми.
Харесваше ми и още как! Преглъщам смутено и отново оглеждам пленителната и снага. Тъмнорусото от снимките, в действителност беше медно-кестеняво с нюанси на опушен лешник. Богатство от цветове и хармония. Предизвикателните и заоблени форми, перфектно се вписваха в ръцете ми , а когато накрая доверчиво се отпусна на рамото ми, окончателно ме спечели! – Вземам я! – обръщам се към продавачката, която дискретно се е оттеглила и разгръща някакви бумаги. Както можеше да се очаква,след подобна необмислена декларация, новата ми придобивка тутакси започва с претенциите. Окрилена от влиянието си върху мен, тя настояваше за нова шуба и модни оптически аксесоари, защото не можела да ходи по улицата така –гола, а пък без цайси, щяла да изглежда необразована. Обещах и ги за Коледа. Друга драма възникна при избора на чашки. Когато понечих да взема някакви по-обикновени, дамата избухна – за каква я мисля, тя да не е някаква евтина уличница, за нея трябвало само най-доброто. Стиснахме си ръцете някъде по средата. Госпожата от магазина се прави, че не забелязва семейните разправии, попълва договора и записва нещо в една дебела книга. И изведнъж – ново двайсет! Продавачката заявява, че не може да ми продаде пушката, защото видите ли, адресът ми бил такъв, че отгоре минавал международния коридор за полети на летището в Пловдив. Пушката била много силна и като нищо, с нея можело да се свали някой самолет. Разбира се тя виждала, че съм много симпатичен човек и никога не бих направил това, но правилата били такива. Ето, можело да погледна на картата. Чудех се дали някоя снимка на Стефан Стамболов или може би на Пенчо Славейков, няма да направят госпожата по сговорчива, но няколко банални комплимента и многозначителни погледи, гарнирани с личния ми чар, убеждават блюстителката на закона, че аз всъщност живея на съседния номер, който е от другата страна на улицата и съответно е извън трасето. Накрая всичко е готово, сметките са уредени, продавачката се усмихва за сбогом, а аз вземам под ръка новата ми спътница и галантно отварям вратата пред нея.

И така – въоръжен и много опасен, пътувам към Пловдив в компанията на очарователното създание, което току що бях измъкнал от ноктите на провинциалната скука. Принцесата се кипри гордо на предната седалка до мене, видимо доволна и готова за приключения. Изглежда, и е безразлично къде отиваме, мълчи си загадъчно и кокетно оглежда наоколо. А наоколо е слънчево, слънчево…..както може да бъде слънчево, само през август по обед. Не по-малко горд бях и аз – отнасях със себе си нещо, което търсех отдавна и което обещаваше вълнуващи преживявания. Препускаме така през жегата, напред към неизвестното и се споглеждаме съзаклятнически.
Отбивам по един страничен път, с идеята да отидем на някое усамотено местенце и да се позабавляваме малко с моята спътница. Тя само ме поглежда закачливо и продължава да мълчи загадъчно. Обичам когато не се задават въпроси. Пътят криволичи към близките хълмове и прехвърля скалистото било, но ние няма да стигаме чак до там. След няколко завоя свиваме покрай кипарисовата горичка, провираме се през сенчест лабиринт от храсти и се озоваваме на малка, закътана полянка, под едно голямо дърво.
Пред нас се е ширнала долината, зад гърба ни е горичката. Мястото е тихо и спокойно – прилича на старо хайдушко сборище. Единствения белег на цивилизацията, е стърчащият на петдесетина метра, бетонен електрически стълб. Идеално място!

Нямам търпение да прегърна моята красавица….Тя разбира се не чака покана, а скача направо в ръцете ми и се отпуска послушно, готова за първия ни танц.

Естествена цел се оказа електрическия стълб. Достатъчно отдалечен, достатъчно самотен и достатъчно голям за да бъде уцелен. Насочвам внушителната цев съм него и дърпам смело спусъка.

Първия път, естествено не улучвам….Обаче мекият отчетлив пукот, ме изкефи много, а свистенето на куршума, ми припомни времената на славните битки! И втория път нищо, освен так-фиуу…. Оглеждам критично мерника и с вид на специалист, развъртам малко насам-натам, бурмите. Третия път обаче, божествената симфония на изстрела се увенча със страховит трясък! Сачмата удари стълба с такава сила, че той аха-аха да се прекърши, но слава Богу оцеля – само се разклати малко. Реших да не предизвиквам аварии в електрическата мрежа и извадих от багажника едно празно кенче от бира. Поставих го върху някакъв камънак встрани от стълба, горе-долу на половината разстояние и се връщам на сянка при колата. Моята избраница изглежда леко нацупена от несериозната цел, но аз се правя, че не забелязвам. Нагласям кенчето върху светещата мушка и натискам вълшебното бутонче. Лек спазъм пробягва по тялото на партньорката ми, придружен от познатото так-фиуу, но кенчето си стои цяло-целеничко и се хили насреща ми. Красавицата си мълчи тактично, докато аз, леко сконфузен от ситуацията, зареждам отново с трепереща ръка.

Тук е мястото да отбележа, че общуването с тази хубавица , е доста уморително. Младото и, силно тяло, иска здрави ръце и доста усилия. Само след няколко изстрела се чувствам почти изтощен. Ехидната мисъл – дали не съм надценил възможностите си, подличко се прокрадва в главата ми. Исках сила – получих я….Е, дали ще мога да я управлявам!?

– Май не съм за тебе, а? Може би трябваше да избереш нещо по-слабичко….- опитва се да остроумничи красавицата.

– На слабак ли те приличам? – прекъсвам я аз и с последни сили щраквам пружината докрай.

Моята избраница ме гледа изпитателно с леко присвити очи….Прилича на задрямала тигрица. От мен зависи, дали ще ме изяде или ще се подчини. Пропъждам пораженските мисли и с властен жест, събуждам тигрицата. Покорно и доверчиво, тя следва своя повелител, готова да изпълни желанията му.

Може да не съм слабак, но този път заобикалям колата и подпирам едната ръка на покрива. Кенчето предизвикателно червенее между треволяка… – Сега ще видиш ти – заканвам се злорадо, докато натискам спусъка. Ясно чух удара на сачмата, но проклетото кенче си стои там и блести гордо на слънцето.Не може да бъде! Сигурно съм ударил камъка до него, но ме мързи да ходя до там да проверявам. Поемам въздух и зареждам отново…Същата работа – сачмата изсвистя страховито, чу се как удари, но кутийката си стърчи невъзмутимо върху камъните.

– Ай стига бе, това нещо, да не е омагьсано? – мърморя си аз и споменавам майка му. Имах някакво предположение, но то ми се струва малко вероятно. Насочвам пушката към неубиваемото кенче, обаче този път се целя най-горе, в подсиления ръб на дяволската кутийка. Влагам цялото си старание и мобилизирам всичките си умения, сякаш това беше нещо повече от обикновено стрелба на полето. Сигурно така се е чувствал Вилхелм Тел, когато е трябвало да уцели ябълката, върху главата на сина си. Затаявам дъх и освобождавам Силата. Тя излита от цевта, помитайки всичко пред себе си, а кенчето се прекатурва от пиедестала си и настава убийствена тишина!

Изправям се победоносно и оглеждам с умиление атлетичната ми партньорка. Страхотен тандем сме – притежателката на Силата и нейния Повелител! После лениво се отправям към камънака да видя резултатите.

Няма никаква тайна – всичко е ясно! Първите два изстрела са пробили кенчето с такава лекота, че то не е имало време да гъкне, камо ли да падне! При третия изстрел обаче, който умишлено насочих най-горе, сачмата докато пробие по-здравата окантовка събаря кутийка-та….Просто като фасул! Просто, обаче досега не ми се е случвало. Досега съм „застрелял“ десетки кенчета и всички са падали още при първото попадение. Очевидно мощната пушка си казва думата.

Връщам се под дървото и заварвам красавицата небрежно подпряна на колата, да раздава щедро лъчезарната си усмивка, на наобиколилите я горски обитатели. Те я гледаха с известно страхопочитание, а тя се пъчи гордо в героична поза, приписвайки си естествено, всичките успехи. При появата ми обаче, публиката се разбягва….Остава само една безстрашна катеричка, която ме оглежда любопитно няколко секунди и после с два скока се мята на голямото дърво.

Сърдита от прекъснатото шоу, новоизпечената звезда настоява, за компенсация да си поиграем още малко. Тъкмо си мислех за същото, така че не я оставих да ми моли дълго. Тръгваме между дърветата, като пътьом сваляме няколко изсъхнали клона и разпердушинваме пет-шест шишарки. Окуражен от нейния неподражаем устрем и от дяволития и поглед, крача все по навътре в горичката.

По-навътре в горичката се оказа по-навън, защото само след малко, дърветата се разреждат и се вижда пътчето по което дойдохме. Току до него, някой идиот е изсипал купчина боклуци, а най-отгоре се мъдри стъклена бутилка. Реших, че няколко счупени стъкла, няма да замърсят повече наоколо и без да се замислям пръскам бутилката на парчета.

Това изглежда развали магията. Романтиката сякаш се стопи в следобедната мараня и се почувствах адски уморен.

– Омръзна ми! Хайде да си тръгваме – кисело заяви моята спътница.

Погледнах я учудено – от игривия и ентусиазъм не бе останало и помен….

– Стига толкова за днес! – настоя тя с присъщата и неподправеност и подхвърля обещаващо : – Другия път ще ти покажа какво мога още….

Че можеше още много неща – това беше ясно…..както беше ясно, че и на мен ми омръзна а и бях направо скапан, затова кимам великодушно и се отправяме обратно към колата.

Обратния път се оказа изненадващо дълъг. Когато накрая все пак стигаме, хубавелката се отпуска морно на предната седалка.

– Беше много хубаво! – промърква доволно тя и ме възнаграждава с ослепителната си усмивка.

Доволен бях и аз – бях намерил това,което търсех – сила и красота, облечени в перфектни форми, една рядко срещана комбинация. Като добавим и принадлежността към известна аристократична фамилия, предполагаща добро възпитание….С две думи това беше Моята Пушка!

Е, разбира се беше малко буйна и своенравна и макар че изглеждаше послушна, можеше да се окаже доста вироглава. Може би е от годините, но с тази хубавица май ще видя зор…. Забавленията с нея се очертаваха колкото приятни, толкова и трудни.

Дано поне прави палачинки!

Понеже гледам че няма други мнения, пък и аз още не съм натрупал достатъчно впечатления, ето няколко мнения за пушката от разни хора.

Жена ми:

– Ха, само даваш пари за глупости!

…………………………………………………………………………………………………

Приятел 1

Аз: – Купих си пушка.

Той: – Браво! Каква?

– Браунинг.

– Охоо…Хубава пушка! Имаш ли разрешително?

– Тя е въздушна.

– Аааа…

………………………………………………………………………………………………….

Приятел 2

– Руска ли е ?

– Не – Браунинг.

– Не ги знам. Звучи ми китайско. Трябваше да си вземеш руска! Те са най-добрите!

………………………………………………………………………………………………….

КОС-аджията в районното

– Ей, тя като истинска бе! Скъпа ли е!

– Не много….

– Колко?

– Толкова…..

– Не е евтина!

…………………………………………………………………………………………………..

Баща ми

– За кво ти е пушка, ловджия ли ще ставаш?

………………………………………………………………………………………………….

Приятел 3

– Колко пари даде за нея?

– Толкова….

– Ти си луд бе! На руския пазар щеше да си вземеш за 100 лева!

…………………………………………………………………………………………………..

Домашния котарак

– ……….?/не можахме да разберем, защото той скочи от фотьойла, скри се под дивана и не излезе цял ден/.

…………………………………………………………………………………………………..

Приятел 4

– Трябваше да се обадиш, че ще си взимаш пушка, да я изберем заедно – нали знаеш, че ги знам всичките. Кой знае, какъв боклук си взел! Каква е?

– Браунинг.

– Абе чувал съм ги тия, ама не ги знам що за стока са.

– Нали ги знаеше всичките….

– Трябваше да вземеш друга пушка!

– Що, тази не е ли хубава?

– Щом не я знам, значи не струва! Аз ги знам всички хубави пушки! Никой от моите приятели няма такава! Знаеш, че те се занимават със стрелба, някои са шампиони! Ти да не ги мислиш за балами?! Трябваше да се обадиш – сега ще си чукаш главата!

……………………………………………………………………………………………..

Бай Митко от махалата

– Наборе, ами тва е детска пушка бе! Много малко желязо има в нея. Виж, цевта е пластмасова, приклада, един такъв – дървен ми се вижда…. Нашарили я малко с тия цветни стъкълца – циганска работа! Помниш ли едно време по стрелбищата кви пушки имаше, еее? Прекарали са те, да знаеш, отивай да я връщаш! Айде наздраве!

………………………………………………………………………………………………

Синът ми

Баща ми, пушката е супер! Страшна е! Старата ти – ряпа да яде!

………………………………………………………………………………………………..

Приятел 5

– За кво ти е тая плякалка бе? Кво можеш да утрепеш с нея? За някой лев отгоре, щеше да земеш една флоберка.

– Аз стрелям по кугийки, не трепя животни.

– Айде сега….ама кюфтета ядеш, нали!

…………………………………………………………………………………………………

Комшийката от горния етаж

– Комшии, много голяма пушка имаш беее! Мини утре, горе при мене да ми я покажеш по-отблизо!

…………………………………….

Ако ви интересуват и подробни характеристики на тази пушка? И как практически се представя? То проследете развоят тук – https://forum.airguns.bg/

Изложение Airgun Expo 2021.

май 11th, 2021 Явор Тодоров

Изложение за пневматично оръжие Airgun Expo. Провежда се 10-14.05.21 (в САЩ), поради пандемията ще е виртуално събитие.

Филмчета от събитието се качват в канала Expert Airgun Reviews / AirgunWeb / AirgunWebTV , като там можете да намерите доста съдържание по категории и производители. Няма обособени филми от блогъри или влогъри , които да обобщават събитието. Във клиповете можете да видите нови модели: проектили, пушки, пистолети, компресори, бутилки, тестове, изпитания …

 

Става ли пневматиката за лов?

май 11th, 2021 Явор Тодоров

Чували сме за успехите с пневматика (въздушни оръжия) над птици и гризачи, но става ли за лов и контрол на големи животни? В долният клип можете да проследите лов на едри животни с едро калибрени (7,62 мм, 9 мм, 11,43 мм, 12,7 мм) пре пълнещи се пушки (PCP). Можете да проследите: мощността, далекобойността и ефективността.

Търсачка в оръжейният магазин.