Карантинно творчество.

Николай Котов
22 март в 16:02 ч.
Смелата компания
Специални поздрави на приятелите от групата!
Настъпи царството на коронавируса, и нашата весела компания преустанови ежеседмичните си сбирки. Липсваха ни и се опитахме да ги заменим с ежедневни кореспонденции и фронтови донесения от рода на: Сутрин-„Жив ли си?”, а вечер„Все още ли си жив?”. Спасяваме се по еденично и кой както може…
Иван се барикадирал на вилата си и общува със съседите си по най-стария, но изпитан начин-викайки от разстояние. Хвали ми се,че така може да издържи поне три месеца. Ама…той си знае,защото на жена му й писна и каза твърдо:
-Аз ще се мъча да му нося припасите пеш до вилата,а той мискин…Яде ,пие и се прави на мъченик. Ще го отрежа аз ….Ще му прекъсна доброволното заточение! Ох, мъко моя…и що ли се омъжих за него ? Мълчах и май имаше право жената….
Морският капитан пък се скри у дома си ,спря далечните плавания от страх да не се зарази ,защото на кораба нямало къде да се скрие…Превърна се в готвач. И то се оказа ,че може да готви не по-лошо от тайландския си личен готвач, с когото пътуваше навред из океанската шир. Точно този тайландец,който научи да готви баници със сирене, с коприва ,та даже и с лапад. А той-серсемина му със серсем веднъж беше изчезнал от кораба и си отворил пекарна в Тайланд с названието”Екзотика България”. Правел банички, супички по български му табиет и разни други български вкусотийки. Да, ама капитанът бе от стара коза яре, и беж на експедиция в Тайланд. Намерил пустиняка , арестувал го, заплашил го с международен съд за неправомерно използване на лично интелектуално богатство и си ….го взел. Право на кораба и го скрил в България. Та, сега готвачът му е на вилата край Варна и е под безсрочна карантина. „Така де,не може така……Ша ма краде той интелектуално, ама я. И рецептите ми беше откраднал ,пустиняка му с пустиняк”.
Тъй, хортуваше капитанът и само сутрин ходеше да наглежда кучето и….готвача си на вилата.
Другият член на компанията Лазар, той пък страхлив, страхлив….Избяга чак в хотела си в Шкорпиловци. Наложил си самостоятелна карантина на пържоли, наденички,винце и селски хляб….За последното имах съмнения,че ще му трябва ,ама нейсе….да има!!!Ама той е хитър като триста варненски продавачи на щастие. Минал първо през транжорната на Шкорпиловци. Секвестирал всичко ,което в момента е имало и го занесъл право в личния си апартамент. Да, ама там все още нямало телевизия и интернет. Та,докато се пуснат тези благинки на цивилизацията ,по негова молба му изпратих книжки,които бях си „откраднал” от нашата група на четящите. Проверявах го аз като даскал-ученик. Всяка вечер му звънях и го препитвах докъде е стигнал в четенето и какво е разбрал? Слушка ме той. Скоро и за пример ще го давам на нечетящите.
Сега да ви разкажа що се случи преди няколко дни? Ха, седнете удобно и слушайте!
Нали сме си бъзиктари ,та…на морския капитан му попаднал един интересен пост/ поместил съм го най-накрая/ и го пратил на Лазар. Пък той…да вземе и да се върже . Успял да се върне във Варна преди да закрият града под карантина. Изтеглил пет хиляди лева . И следвайки инструкциите на капитана, да вземе да изпере всичките пари в пералнята, после ги пуснал в сушилнята, а накрая ги изгладил прилежно с ютия на тридесет градуса. И тъй като капитанът и на мен ми беше изпратил същото съобщение с уговорката да проверя докъде е стигнал Лазар в борбата му със заразата по парите,врътнах едно телефонче на Лазар.
А той горкият, щастлив от „голямата работа”,която свършил, ми докладва с апломб…Изслушах го аз внимателно и с напълно сериозен глас го запитах:
-Лазаре, къде са сега парите?
А Лазар ми отговори невинно:
-Е, как къде? В джоба ми са…..къде да са?
Мъчейки се да запазя сериозен тон го скастрих:
-Ех, Лазаре, Лазаре….пак не си доразбрал!!!! И защо в джоба? Нали така и джоба и дрехите ще заразиш? Капитанът ти каза изрично,че парите трябва да са в плик, а плика да го оставиш пред вратата….И сега какво ще правиш? А Лазар помълча малко смутено ,пък после ме запита:
-„Ами,какво да направя?!”
А аз ,нали съм добричък, му казах авторитетно:
-Събличай всичко,че заразата ще те пипне! Вземи кухненски ръкавици, съблечи се , постави дрехите и парите в плик пред вратата и чакай!
А Лазар недоумяващ ме запита:
-Кого да чакам?
Аз, едва сдържайки смеха си му казах:
-Как кого, бе Лазаре?! Няма да е Годо, аз ще дойда през блокадата. Нали си ми приятел?! Ще дойда , въоръжен с щипки с които изкарвам бурканите есенно време от казана, в който ги варя…Ще ги взема и ще ги изгоря в дюните на плажа. Всичко! И дрехите и парите барабар.Щот има опасност от масова зараза, приятелю!
Лазар мълчеше……Не знаеше какво да ми отговори ,ама накрая някак тъжно се съгласи:
-Е, щом има опасност от масова зараза …….
Затворих слушалката и се скъсах да се смея. После звъннах на капитана и му разказах какви ще ги надроби Лазарчо……Смя се и той, ама се сети ,че не трябва да узнае жена му на Лазар,защото парите са от сметката на фирмата , а „тя” следи всеки разход….Ох, Лазаре……лошо ти се пише братко! Стой си там ,докато премине напълно не само заразата, а и гневът на Хера,когато разбере за парите…..
Та ,сега седя и се чудя ,какво ще ме посъветвате да направя? Дали да не му звънна и да го успокоя,че заразата по парите е преминала или…….. да ходя и да ги „изгоря в дюните на плажа”???
P.S.Преди малко ми докладва капитанът. Препоръчали му да пие по два литра вода. Пък той, нали е изпълнителен, та взел и превърнал водата в кубчета лед. Стигали му точно за четиринадесeт уискита……
Пазете се. И да не забравяме ,че сме ЧОВЕЦИ. В това трудно време е добре ,ако може да помогнем на нуждаещите се.Някои имат нужда от помощ….
Дължа ви малко обяснение. Аз се записах за доброволец не за пиене и ядене, а за помощ към Общината за обгрижване на нуждаещите се хора.Не държах да се знае,но видях,че някой неправилно интерпретира последните ми думи…

Comments are closed.