Още една версия за историята на АК47.

Михаил Калашников със сигурност е създал поне затвора на АК-47.

Хайде сега да видим как стоят действително нещата с разработването на АК-47.
Версията за т. нар. „роля” на Хуго Шмайзер в създаването му, безспорно е най-романтичната и най-широко оповестяваната – но тя всъщност е и най-малко вероятната.
А най-близка до фактите е версията, че екипът на М. Калашников най-вероятно наистина си е послужил с кражба и измама за разработването на АК-47.
Но кражбата не е от Шмайзер.  Но самият Шмайзер е бил използван не за кражбата, а за измамата.
Някои факти:
През 1945 г. автоматът, разработван от екипа на М. Калашников, отива на първия си конкурс. И в този конкурс заема второ място. Това обаче още не е АК-47 такъв, какъвто го познаваме. Най-важната отличителна черта е, че автоматиката е базирата на късия ход на буталото. И конструкцията му напомня повече на автоматична версия на М1-Granad, отколкото на АК-47.
В конкурса от 1945 г. само един автомат не издържа тестовете – това е автоматът на Токарев. Нито един от останалите обаче не е приет на въоръжение. Всички екипи получават инструкции какво да оправят, какво да отстранят, върху какво да помислят и т. н.
През май-юли 1946 г. е проведен втори конкурс. От участвалите в предишната година обаче единствено тулският екип на Булкин успява да се съобрази с инструкциите и АБ-46 участва. Ковровският екип на Калашников участва с незначителни промени на автомата си – вдъхновен от второто място в предишния конкурс. Тук обаче отива на последно трето място. Трето – защото в този конкурс имаме нов играч. Автоматът на Дементиев – който също е създаден в Тула и заема второ място. На първо е този на Булкин. И пак – нито е един не е приет на въоръжение. Инструкциите към Булкин: да се повиши устойчивостта на прах, влага и замърсявания. Към Деметиев: да се опрости конструкцията и да се намали темпът на стрелба. Към Калашников: отпадаш. Към участниците в миналогодишния конкурс: спрете да работите – вие също отпадате – тук имаме две принципно нови неща, които са много близо до приемане на въоръжение. Явно новият автомат ще дойде от Тула: колкото по-бързо Булкин и Деметиев обменят опит и се разберат помежду си – толкова по-бързо ще стане това.
Те обаче не са се разбрали. Никой от тях не е пожелал да сподели каквото и да било с другия и всеки е дърпал чергата към себе си. А когато двама се карат – третият печели.
И ето я кражбата. Дали на Калашников, дали на Зайцев, дали на когото и да било друг в екипа им – историята никога няма да разбере – изведнъж е хрумнала мисълта, че автоматите на Булкин и Дементиев поотделно всъщност съдържат абсолютно всичко, което им е необходимо: дългият ход на буталото (оптималният темп на стрелба) при Булкин и хлабините между подвижните части (високата устойчивост) – при Дементиев. Във всеки случай – идеята да се открадне конструкцията на Дементиев за хлабините (която впрочем също е крадена – от Дегтярьов), със сигурност е на Александър Зайцев. Михаил Калашников изрично пише, че именно Зайцев е направил АК-47 толкова надежден и устойчив. Т. е. – с хлабини между подвижните части. Така, че нищо чудно идеята за кражбата от автомата на Булкин пък да е дошла от Калашников.
Впрочем – ето го автоматът на Булкин АБ-46:

… а ето го и в разглобен вид:

(Е, кое повече напомня на АК-47: StG-44 или АБ-46?)

А иначе конструкцията на ковровския автомат поначало е по-проста и от тази на Булкин (това е предимството му) – и даже може да бъде опростена още повече. И я опростяват. И за по-малко от два месеца автоматът е готов. Резултатът е това, което днес наричаме АК-47.
Хубаво, ама късно – конкурсът е минал, имаме заповед да спрем с разработката. Нарушаването й се нарича „незаконно производство на огнестрелно оръжие” и се награждава с различни срокове в Сибир. При това – опцията „Сибир” е валидна само ако не докаже разхищение на държавни средства. Щото докаже ли се – ще идат да правят компания на Курчевски.
Значи трябва да се намери някакъв начин да се отмени заповедта. Шансове обаче няма. Даже и не са предвидени такива.
Но шанс се появява. Съвсем неочаквано. Шансът пристига от Германия през ноември 1946 г. и се установява в Ижевск. Без техническо образование, с разклатено здраве, без каквато и да било връзка на предишните му разработки с това, което се разработва там и без никаква мотивация да бачка за Русия. Притежава обаче едно нещо, от което и до ден днешен разни чули-недочули головодници биват хипнотизирани: име.
Хуго Шмайзер.
И ето я измамата: екипът на Калашников подшушва на някого от висшестоящите, че сме усъвършенствали автомата си, благодарение на съветите на Хуго Шмайзер.
Такова нещо не можеш написа (щото е враг). Както не можеш и написа, че си краднал от системите на двама от най-талантливите оръжейни конструктори в съветска Русия (щото – пак в Сибир).
Страхотно попадение: с един куршум – два заека. Първо – оправдаваш кражбата си от Булкин, Дементиев и Дегтярьов и си измиваш ръцете с Хуго Шмайзер. И второ – ония отгоре тихомълком отменят заповедта по отношение на ковровския екип. Заради името. И АК-47, съчетал най-доброто от руската конструкторска мисъл, се втурва нагоре – печелейки всички конкурси и ставайки едно от най-популярните стрелкови оръжия до днес.
Никаква експлоатация на нещастния германски гений – че да го изцеждат, че да го крият, че да издигат своя човек… Както виждате – най-близката до реалността история е доста по-прозаична. Никаква конспирация. Най-обикновена липса на колегиалност от страна на Калашников към Булкин, Дементиев и Дегтярьов, голяма доза егоизъм от тримата + търсене на оправдание чрез други хора. Все неща, които виждаме всеки ден.

автор –Fat_Jim

Comments are closed.