Homo deus. Кратка история на бъдещето. Ювал Харари.

Има книги променящи мирогледа.

Homo deus. Кратка история на бъдещето. Ювал Харари.

Това, което важи за големите социални революции, важи и на микро равнището на ежедневието. Младо семейство, което е решило да си построи нов дом, вероятно ще поиска от архитекта да предвиди в проекта си хубава морава пред къщата. Защо морава? „Защото моравите са красиви“, вероятно ще отговорят младоженците. Но защо мислят така? Това е дълга история.

Ловците събирачи от каменната епоха не са отглеждали трева на входа на пещерите си. Посетителите на атинския Акропол, римския Капитолий, Соломоновия храм в Йерусалим или Забранения град в Пекин не са посрещани от зелена ливада. Идеята да се отглежда трева пред входа на частни жилища и обществени сгради, се ражда в замъците на френските и английските аристократи през късното средновековие. В началото на модерната епоха тази практика пуска дълбоки корени и се превръща в свидетелство за благороден произход.

Добре поддържаните морави изискват много земя и много труд, особено в дните преди моторните косачки и автоматичните водни пръскачки. В същото време те не произвеждат нищо, което има стойност. Не можете дори да пасете върху тях животни, защото ще изядат и изпотъпчат тревата. Бедните селяни не могат да си позволят да прахосват нито ценна земеделска земя, нито време за морави. Следователно грижливо окосената трева на входа на замъците е символ на социален статус, който никой не може да фалшифицира. Тя заявява на всеослушание: „Аз съм толкова богат и толкова могъщ, имам толкова много земя и слуги, че мога да си позволява това тревно разточителство.“ Колкото по-голяма и по-добре поддържана е моравата, толкова по-могъща е династията. Ако посещавайки някой херцог, забележите, че моравата му е занемарена, вие знаете, че работите му не вървят добре.1

Скъпоценната зелена морава често е място за важни празненства и социални събития, но по всяко друго време е абсолютно непристъпна. До ден днешен в безброй дворци, правителствени сгради и по обществени места надписи сурово предупреждават: „Не стъпвайте върху тревата.“ В Оксфордския колеж, където следвах, целият вътрешен двор бе покрит с голяма красива морава, по която ни се разрешаваше да ходим или да сядаме само един ден в годината. Във всички останали дни горко на бедния студент, който се осмеляваше с краката си да оскверни свещената зелена покривка.

Кралските дворци и благородническите замъци превръщат моравата в символ на власт. В късната модерна епоха кралете са детронирани, а благородниците гилотинирани, но новите президенти и министър-председатели запазват моравите. Парламенти, върховни съдилища, президентски резиденции и други обществени сгради все по-често декларират своята власт с безброй прилежно окосени стръкове зелена трева. По същото време тревата завладява и света на спорта. Хиляди години хората са се състезавали на какъв ли не терен — от лед до пясъчна пустиня. През последните две столетия обаче истински важните игри — да речем, футбол или тенис — се играят върху трева. Ако разбира се, имате пари. Във фавелите на Рио де Жанейро бъдещото поколение бразилски футболисти ритат топки от подръчни материали върху пясък и боклуци. Но в заможните предградия богаташките синове се забавляват върху грижливо поддържани морави.

Ето така хората са започнали да отъждествяват моравата с политическа власт, социално положение и икономическо богатство. Затова няма нищо чудно, че в XIX в. замогващата се буржоазия с ентусиазъм възприема тази практика. Отначало само банкери, адвокати и индустриалци могат да си позволят такъв лукс по домовете. Но в резултат на индустриалната революция средната класа се разраства; появява се моторната косачка, а след това и автоматичната водна пръскачка и милиони семейства изведнъж могат да си позволят поляна пред входа. В американските предградия изрядната морава се превръща от богаташки лукс в необходимост за средната класа.

Comments are closed.