Преглед на пистолет Ekol Sava Magnum.

Екол Сава Магнум се произвежда от турската фирма „Ekol/Voltran“. Той се явява реплика на бойният модел – Браунинг Хай Пауър 1935 , Зиг Зауър 228 и Глок 19. Към днешна дата може да се намери в много малко оръжейни магазини, защото е нов модел. За сега няма официална цена, но предполагам ,че ще е подобна на цената Екол Арас Магнум .Тактико-техническите данни са: калибър – 9 мм; обща дължина – 172 мм; дебелина – 37 мм; височина – 135 мм; тегло – 840 гр.; капацитет – 15 (18) +1 патрона. Предлага се с три варианта на покритие: никел , хром и оксидиран + 11 разновидности. Чирените са пластмасови в един цвят – черни.

Комплектовка.

Куфарче, книжка и продуктов каталог. Няма ракетник, защото не е предвиден такъв. Това оръжие е с „едно“ друго предназначение ….

Общ изглед и покритие.

Начин на разглобяване.

Този път ще започна малко по-различно. Всеки клас има своя цар. Най-трудният въпрос за мен е : „Кое е най-доброто газ-сигнално оръжие?“. Разбира се такова няма! Но всеки клас има своят фаворит. Ако досега при турските оръжия се подреждаха така: 8 мм „джобни“ – Екол Туна, 9 мм „джобни“ – Екол Волга, при средните рами – Клас Магнум, при големите Екол Фират Компакт, при автоматичните – Екол Чакал Дуал Компакт, то нещата са на път да се променят… Както при всяко турско ГСО и тук са използвани такива алуминиеви сплави, които придават едно солидно тегло на оръжието спрямо неговия обем. Оръжието е добре проектирано и изработено. Толерансът на луфтовете не е голям, но се наблюдава т.н. „хлопане“, но това се отразява благотворно при стрелбата, където натрупаният нагар не влияе така сериозно. Основните части са изработени чрез леене, но отливките са отлични. Не се наблюдават никакви дефекти, като ръбове и шупли. Покритието на този екземпляр бе от т.н. „оксидация“, като бе равномерно нанесено без никакви дефекти. Модела няма издадени части ,като линийте са максимално изчистени и прибрани. Оръжието е хибрид от 3 бойни модела, но основно преобладава Браунинг Хай Пауър 1935. Затворът е смесица от Зиг и Глок. Балансът на оръжието е добър. Спусковата скоба е удобна, като е скосена в предният край за обхващане при стрелба с две ръце. Просвета пред спусъка е достатъчно голям и позволява стрелба и с ръкавици. Лоста за освобожданане на затворната задръжка е едностранен – от лявата страна и лесно се борави с него. Цевта е дебела 3 мм с вътрешна метална вложка от още 2 мм, което прави обща дебилина в средата 5 мм. Това е най-дебелата цев , която съм виждал в ГСО досега. Това предполага лоши мисли отностно „едни“ не до там регламентирани боеприпаси. /Само да вметна ,че и затворът е усилен!/ Вътрешността на цевта е гладка с компенсатор, който е сравнително плитко разположен в цевта и се вижда лесно. Компенсатора се отвива с шестограм. Аз ви съветвам да си направите при стругар такъв компенсатор, който се развива с „плоска“ отверка. За да може ако се „завари“ при стрелба да го отстраните. При такава ситуация, при фабричният компенсатор няма да имате успех т.е ще превърти шестограма. Предпазител няма! Това е едно от малкото оръжия, които използвата декокър. Това е система от лостове, които освобождават петлето и/или бойната игла. При обтегнато петле се натиска лоста на декокъра и се освобождава петлето, като остава разделено от бойната игла. Петлето има междинно положение, разделено от бойната игла предотвратяващо нежелан изстрел при изпускане на оръжието, което не е много сигурен метод, затова препоръчвам да НЕ СЕ носи оръжието с патрон в патроника. Лоста на декокъра е разположен много назад и трудно се борави с него. Изхвъргачът е от две плъстини и е разположен отдясно. Екстрахира гилзите нагоре и в дясно. Бутона за освобождаване на пълнителя е едностранен – разположен отляво. Петлето е метално, което предполага малко износване, има и обтегаема форма осигуряваща отличен захват. Чирените са една част и се захващат с един щифт в горната чест на дръжката. Осигурават еднакво удобен захват, както с дясната, така и с лавата ръка. Също е работено и върху енергомичността на ръкохватката, като е направена с релефна предна част, следвайки извивките на пръстите, и е добавена напречна накатка в предната и задната част за по-добро сцепление с ръката.

Начина на работа, на оръжието се базира на свободният затвор /99% от ГСО работят на този принцип/. Ударно-спусковият механизъм е с дълък ход на спусъка. Свободният ход на спусъка е дълък, а останалият ход е плавен,но в последната част на хода се забелязва едно утежняване на спусъка. Спускането на петлето е плавно. Утражателя на гилзите и затворната задръжка са на един лост. Затворната задръжка сработва. Тук освобождаването на затворната задръжка става по два начина: при поставянето на нов пълнител, затвора се доиздърпва назад, като така се отключва от затворната задръжка и при политането си напред извлича патрон от пълнителя, като го вкарва в патроника или при поставянето на нов пълнител натискаме бутона за освобождаване на затворната задръжка, като така се отключва затвора и при политането си напред извлича патрон от пълнителя, като го вкарва в патроника.

Екол Сава Магнум изпозва 9 мм халосни и газови патрони. При стрелбите с него … тук.

Отговорът на въпроса: „Кое е най-доброто газ-сигнално оръжие?“, най-вероятно ще е: „Екол Сава“, но времето ще покаже…

Извод. Това е един отличен газ-сигнален пистолет за самоотбрана. Наподобява 33 % всеки един от бойните си събратя. Този модел не е от компактните,но като вземем предвид ТТ даните му е удачен избор за всекидневно носене. Като съотношение цена/качество е добре балансиран. Обща оценка 6/6.
Други „такива“ модели – няма.

Тази статия е написана с любезното съдействие на оръжеен магазин „Бункерът“ .

Comments are closed.