Преглед на пистолет Adler 2003 Light.

юни 11th, 2008 Явор Тодоров

Адлер 2003 Лайт се произвежда от турската фирма „Metinav„. Той се явява реплика на бойният модел – Валтер ПП.Към днешна дата може да се намери в почти всеки оръжеен магазин на цена от 45 – 80 лв.Тактико-техническите данни са: калибър – 9 мм; обща дължина – 180 мм; дебилина – 28 мм; височина – 117 мм; тегло – 710 гр.; капацитет – 8+1 патрона. Предлага се с два варианта на покритие: хром и оксидиран. Чирените са в два цветови варианта – черен и кафяв.

Комплектовка.

Кашонче и ракетник.

Общ изглед.

Това е новата версия на модела. Основните разликите са: в накатката на затвора, излизащата пред затвора цев, ключалката на пълнителя. За съжаление разликите не са само външни. При новата модификация е свалено и качеството на изработка, но за това по-късно.

Начин на разглобяване.

Като при всяко турско ГСО и тук са изпозвани такива алуминиени сплави, които придават едно солидно тегло на оръжието спрямо неговият обем.Основните части са изработени чрез леене, но отливките са добри и не се наблюдават дефекти – шупли и ръбове. Кострукцията е добре проектирана и напасната, така че луфтовете са минимални т.е не се наблюдава т.н хлопане/тракане. Въпреки, че модела не е от компактните при него няма издадени части – петле, бутон освобождаващ пълнителя, бутон за затворната задръжка, което придава много компактен вид на оръжието.

Начина на работа, на оръжието се базира на свободният затвор /99% от ГСО работят на този принцип/.Ударно-спусковият механизъм не е от силните страни на модела. Свободният ход на спусъка е минимален. Обтагането на спусъка е с характерни пасове, а спускането на петлето не е плавно, а е пропадене. Отражателя на гилзите и затворната задръжка са на един лост. При стрелба се случваше затворната задръжка да не сработи ако е пренатегнат болта и, и обратното да затруднява движението на затвора ако болта е разхлабен. Принципа на работа на затворната задръжка е: след изстрелването на последният патрон от пълнитела, затворът остава заключен в задно-крайно полажение. При поставянето на нов пълнител, затвора се доиздърпва назад, като така се отключва от затворната задръжка и при политането си напред извлича патрон от пълнителя, като го вкарва в патроника. Тук нямаме бутон за затворната задръжка. Един от неприятните моменти при този модел е и закрепването на ключалката, на пълнителя към основната конструкция – чрез пластина. Закрепването се състои от притискането на въпросната пластина от левият чирен. При стрелба от вибрацийте тази пластина изпада, като изпада и ключалката на пълнителя, а от там и самият пълнител. Решението е да се фиксира с пластичано лепило.

длер 2003 Лайт изпозва 9 мм холосни и газови патрони. При няколкото стрелбите с него ,с турски халостни патрони не се наблюдаваха чести засечки, а малкото такива се дължаха на боеприпасите. Вече споменах за проблемите със затворната задръжка, която не сработва всеки път. Патроника на Адлер 2003 Лайт е с диаметъра на турските патрони, ако сложите немски, които са малко по-широки , се заклинват в патроника и ще се „поизпотите“ докато ги извадите от там. Затова предварително пробвайте да поставите патрона в патроника /ръчно, не чрез механиката/ и ако няма проблем тогава ги заредете в пълнителя.

Извод. Това е един добър газ-сигнален пистолет за самоотбрана. Поради компактните си габарити е подходящ за всекидневно носене. Като съотношение цена/качество е добре балансиран. Въпреки недостатъците си това е едно от любимите ми оръжия. Наскоро разглеждах ГС реплика на Валтер ПП изработена от немската фирма IWG. Установих че турците са се справили конструктивно далеч по-добре от немците. Немското оръжие бе в лошо състояние въпреки малката експлоатация и добрата подръжка. Конструктивно немският модел имаше редица недостатъци … особено със сглобяването му. Обща оценка 4/6.
Други модели реплики на Валтер ПП/ППК : Bora /Турция/, IWG /Германия/, Umarex /Германия/, МЕ /Германия/,Рйом /Германия/, Кимар /Италия/….

Тази статия е написана с любезното съдействие на оръжеен магазин “Бункерът” .

Преглед на пистолет Class Magnum.

юни 11th, 2008 Явор Тодоров

Клас Магнум се произвежда от турската фирма „Metinav„. Той се явява реплика на бойният модел – Берета 81/84. Към днешна дата може да се намери в почти всеки оръжеен магазин на цена от 40 – 80 лв.Тактико-техническите данни са: калибър – 9 мм; обща дължина – 175 мм; дебелина – 34 мм; височина – 130 мм; тегло – 802 гр.; капацитет – 8+1 патрона. Предлага се с пет варианта на покритие: никел, жълт никел, хром, оксидиран, оксидиран и хромиран с жълто никелирани елементи. Чирените са в няколко цвята: черен и разновидностти на кафявото.

Коплектовка.

Общ изглед и покритие.

Начин на разглобяване.

Като при всяко турско ГСО и тук са изпозвани такива алуминиеви сплави, които придават едно солидно тегло на оръжието спрямо неговият обем.Основните части са изработени чрез леене, но отливките са добри и не се наблюдават дефекти – шупли и ръбове. Кострукцията е добре проектирана и напасната, така че няма големи луфтовете и не се наблюдава т.н хлопане/тракане. Покритието е о т.н. „оксидация“ с гланц, като бе равномерно нанесено и без дефекти. Ключовата дума при този модел е – енергомичност. С първият захват се усеща, колко добре пасва в ръката. Балансът на оръжието е много добър. Няма тежест нито към цевта , нито по посока на дръжката. Издадените части са: двустраният предпазител и бутона на затворната задръжка, но така са изработени, че се сливат с общата конструкция. Трябва да отбележа и характерната форма на дръжката, която е профилирана според захвата на ръката. В задната част на дръжката има ромбойдна накатка усилваща съпротивлението и предотвратяваща изплъзването на оръжието.Изхвъргача се състои от един елемент. Цевта е гладка по цялата дължина с диаметър 7 мм. Компенсатора в цевта се отвива с плоска отверка.

Още първият път, когато стрелях с този модел забелязах невероятната лекота при работа с него. Начина на работа, на оръжието се базира на свободният затвор /99% от ГСО работят на този принцип/. Ударно-спусковият механизъм е отлично проектиран и изпълнен. Свободният ход на спусъка е къс, а останалият ход е мек и равен. Не се наблюдават, каквито и да е накъсвания, пасове или утежнявания. Спускането на петлето е леко и плавно. Предпазителя е друстранен и двустепенен. При положение на предпазител се блокира спусъка и хода на затвора. Другият аспект на сигурността е заложена при петлето. При него има положение на полузвод, което го разделя от бойната игла. Така при удър върху петлето и наличие на патрон в цевта се предотвратява нежелан изстрел. Затворната задръжка сработва. Освобождаването и става по два начина: при поставянето на нов пълнител, затвора се доиздърпва назад, като така се отключва от затворната задръжка и при политането си напред извлича патрон от пълнителя, като го вкарва в патроника или при поставянето на нов пълнител натискаме бутона за освобождаване на затворната задръжка, като така се отключва затвора и при политането си напред извлича патрон от пълнителя, като го вкарва в патроника.

Клас Магнум изпозва 9 мм холосни и газови патрони. При стрелбите с него … ТУК.

Извод. Това е един отличен газ-сигнален пистолет за самоотбрана. Според мен това е най-добрият /за сега/ ГС пистолет турско производство. Този модел от междините по големина модели, но е същевреминно е и тежък. Заради работните и технически характеристики удачен избор за всекидневно носене. Като съотношение цена/качество е добре балансиран. Обща оценка 6/6.
Други модели реплики на Берета 81/84 : IWG /Германия/, Bruni /Италия/, Кimar /Италия/, Voltran/Ekol /Турция/.

Тази статия е написана с любезното съдействие на оръжеен магазин “Бункерът” .

Преглед на пистолет Class Mini.

юни 11th, 2008 Явор Тодоров

Клас Мини се произвежда от турската фирма „Metinav„. Той се явява реплика на бойният модел – Берета 70. Към днешна дата може да се намери в почти всеки оръжеен магазин на цена от 30 – 60 лв.Тактико-техническите данни са: калибър – 9 мм; обща дължина – 150 мм; дебелина – 21 мм; височина – 111 мм; тегло – 485 гр.; капацитет – 7+1 патрона. Предлага се с пет варианта на покритие: хром, оксидиран, никел, никел-жълт, оксидиран и хромиран с жълто никелирани елементи. Чирените са пластмасови в два цвята – светло и тъмно кафяви.

Комплектовка.

Общ изглед и покритие.

Начинът на разглобяване е подобен на този.

Като при всяко турско ГСО и тук са изпозвани такива алуминиеви сплави, които придават едно солидно тегло на оръжието спрямо неговият обем.Основните части са изработени чрез леене, но отливките са добри и не се наблюдават дефекти – шупли и ръбове. Кострукцията е добре проектирана и напасната, така че луфтовете са минимални и не се наблюдава т.н хлопане/тракане. Въпреки, че модела е от компактните при него има издадени части – петлето и предпазителя, което предлага предпоставка за закачане по дрехите при изваждане. Покритието на този екземпляр бе от т.н. „оксидация“, като бе равномерно нанесено без никакви дефекти с гланцов отенък.Направи ми впечатление бързото и „надиране“ от затвора. Енергомичността е слабо място на модела. Освен тънкият профил на пистолета е и доста скъсена по дължина и ширина, и самата дръжка, което води до нудобен захват, дори бих казал – дискомфорт. Петлето с характерният си профил е много удобно за звеждане. Изхвъргачът е единичен. Цевта е дебелостенна 3-3,5 мм. Отвътре е изцяло гладка с диаметър 7 мм. Компенсаторът е разположен сравнително дълбоко в цевта и се развива с плоска отверка. При този модел срещнах и инжинерна глупост. Скъсяване на водещият ствол на възвратната пружина с близо 10 мм , за което нямам никакво рационално техническо обяснение. Същият ствол бе и „фабрично“ корозирал. Пълнителят е стабилно и качествено изработен, като водачът на патроните и дъното му са пластмасови.

Начина на работа, на оръжието се базира на свободният затвор /99% от ГСО работят на този принцип/.Ударно-спусковият механизъм добре проектиран и изработен. Той е с единично действие, за да се възпроизведе изстрел трябва да се обтегне петлето /ръчно или чрез затвора/ и след това да се освободи от спусъка т.е. нямаме спусъчно обтягане на петлето.Свободният ход на спусъка е минимален, а останалият ход е плавен без накъсвания и пасове. Спускането на петлето също е плавно.Затворната задръжка сработва. Тук освобождаването на затворната задръжка става по един начин заради липсата на бутон – при изваждане на пълнителя затвора се отключва и полита напред. Предпазителя е едностранен и едностепенен – блокира /освобождава/ спусъка.

Клас Мини изпозва 9 мм холосни и газови патрони. При стрелбите с него … ТУК.

Извод. Това е един добър газ-сигнален пистолет за самоотбрана. Този модел е компактен и сравнително лек, така че е удачен избор за всекидневно носене. Като съотношение цена/качество е добре балансиран.Отчетете и намалената емкост на пълнителя – 7 патрона. Не забравяйте, че при турското оръжие няма 2 с 2 еднакви бройки, а камо ли партиди, затова огледайте добре няколко бройки в магазина преди покупка. Обща оценка 4/6.
Други модели реплики на Берета 70 – за сега няма!
Тази статия е написана с любезното съдействие на оръжеен магазин “Бункерът” .

Преглед на пистолет Class Torun Magnum.

юни 11th, 2008 Явор Тодоров

Клас Торун се произвежда от турската фирма „Metinav„. Той се явява реплика на бойният модел – Браунинг Хай Пауър 1935 .Към днешна дата може да се намери в почти всеки оръжеен магазин на цена от 40 – 80 лв.Тактико-техническите данни са: калибър – 9 мм; обща дължина – 200 мм; дебелина – 38 мм; височина – 140 мм; тегло – 884 гр.; капацитет – 15+1 патрона. Предлага се с пет варианта на покритие: никел, жълт никел, хром, оксидиран, оксидиран и хромиран с гравюри. Чирените са в един цвят – кафяви. Имало е модификаций и с черни чирени.

Коплектовка.

Общ изглед и покритие.

Начин на разглобяване.

Като при всяко турско ГСО и тук са изпозвани такива алуминиеви сплави, които придават едно солидно тегло на оръжието спрямо неговият обем.Основните части са изработени чрез леене, но отливките са добри и не се наблюдават дефекти – шупли и ръбове. Кострукцията е добре проектирана и напасната, така че няма големи луфтовете и не се наблюдава т.н хлопане/тракане. Покритието е о т.н. „оксидация“, като бе равномерно нанесено, без дефекти. Мерната линия /растоянието между мерника и мушката/ бе покрита с финна, дъгообразна накатка. Подобна обработка се прави с цел избягване на отбясъци от слънчевите лъчи при премерване, което при ГСО е напълно безсмислено. Оръжието не е от компактните със своите 38 мм дебилина и 200 мм дължина. Издадените части са: двустраният декогър и бутона на затворната задръжка. Все пак оръжието остава прибрано, така че лесно се изважда от кобура. Петлето е изработено изцяло от стомана. Изхвъргача се състои от един елемент. Отражателя и затворната задръжка са на една планка, което с времето ще се окаже влияние, водещо до засечки и задръжки. Цевта е гладка по цялата дължина с диаметър 7 мм. Покритието на цевта е никел, което не бе добре нанесено и имаше побитости и отлюспвания. Компенсатора в цевта се отвива с плоска отверка.

Начина на работа, на оръжието се базира на свободният затвор /99% от ГСО работят на този принцип/. Ударно-спусковият механизъм е добре проектиран и изпълнен. Свободният ход на спусъка е къс, а останалият ход е твърд и сравнително дълъг. В последната част на хода се забелязва едно утежняване /по-голяма усилие/ на спусъка. Спускането на петлето е плавно. При модела липсва предпазител. Заменен е от декогър. Декогъра спуска безопастно петлето, като го разделя от бойната игла. Затворната задръжка сработва. Освобождаването и става по два начина: при поставянето на нов пълнител, затвора се доиздърпва назад, като така се отключва от затворната задръжка и при политането си напред извлича патрон от пълнителя, като го вкарва в патроника или при поставянето на нов пълнител натискаме бутона за освобождаване на затворната задръжка, като така се отключва затвора и при политането си напред извлича патрон от пълнителя, като го вкарва в патроника.

Клас Торун изпозва 9 мм холосни и газови патрони. При стрелбите с него … ТУК.

Извод. Това е един добър газ-сигнален пистолет за самоотбрана. Този модел не е от компактните и леките, така че не е най-удачният избор за всекидневно носене. Като съотношение цена/качество е добре балансиран. Нямам сериозни забележки към него, но и с нищо не ме впечатли. Обща оценка 4/6.
Други модели реплики на Браунинг Хай Пауър 1935: Вотран /Турция/, Блоу /Турция/, Хатсан /Турция/, Umarex /Германия/…
Тази статия е написана с любезното съдействие на оръжеен магазин “Бункерът” .

Търсачка в оръжейният магазин.