Още една версия за историята на АК47.

февруари 8th, 2020 Явор Тодоров

Михаил Калашников със сигурност е създал поне затвора на АК-47.

Хайде сега да видим как стоят действително нещата с разработването на АК-47.
Версията за т. нар. „роля” на Хуго Шмайзер в създаването му, безспорно е най-романтичната и най-широко оповестяваната – но тя всъщност е и най-малко вероятната.
А най-близка до фактите е версията, че екипът на М. Калашников най-вероятно наистина си е послужил с кражба и измама за разработването на АК-47.
Но кражбата не е от Шмайзер.  Но самият Шмайзер е бил използван не за кражбата, а за измамата.
Някои факти:
През 1945 г. автоматът, разработван от екипа на М. Калашников, отива на първия си конкурс. И в този конкурс заема второ място. Това обаче още не е АК-47 такъв, какъвто го познаваме. Най-важната отличителна черта е, че автоматиката е базирата на късия ход на буталото. И конструкцията му напомня повече на автоматична версия на М1-Granad, отколкото на АК-47.
В конкурса от 1945 г. само един автомат не издържа тестовете – това е автоматът на Токарев. Нито един от останалите обаче не е приет на въоръжение. Всички екипи получават инструкции какво да оправят, какво да отстранят, върху какво да помислят и т. н.
През май-юли 1946 г. е проведен втори конкурс. От участвалите в предишната година обаче единствено тулският екип на Булкин успява да се съобрази с инструкциите и АБ-46 участва. Ковровският екип на Калашников участва с незначителни промени на автомата си – вдъхновен от второто място в предишния конкурс. Тук обаче отива на последно трето място. Трето – защото в този конкурс имаме нов играч. Автоматът на Дементиев – който също е създаден в Тула и заема второ място. На първо е този на Булкин. И пак – нито е един не е приет на въоръжение. Инструкциите към Булкин: да се повиши устойчивостта на прах, влага и замърсявания. Към Деметиев: да се опрости конструкцията и да се намали темпът на стрелба. Към Калашников: отпадаш. Към участниците в миналогодишния конкурс: спрете да работите – вие също отпадате – тук имаме две принципно нови неща, които са много близо до приемане на въоръжение. Явно новият автомат ще дойде от Тула: колкото по-бързо Булкин и Деметиев обменят опит и се разберат помежду си – толкова по-бързо ще стане това.
Те обаче не са се разбрали. Никой от тях не е пожелал да сподели каквото и да било с другия и всеки е дърпал чергата към себе си. А когато двама се карат – третият печели.
И ето я кражбата. Дали на Калашников, дали на Зайцев, дали на когото и да било друг в екипа им – историята никога няма да разбере – изведнъж е хрумнала мисълта, че автоматите на Булкин и Дементиев поотделно всъщност съдържат абсолютно всичко, което им е необходимо: дългият ход на буталото (оптималният темп на стрелба) при Булкин и хлабините между подвижните части (високата устойчивост) – при Дементиев. Във всеки случай – идеята да се открадне конструкцията на Дементиев за хлабините (която впрочем също е крадена – от Дегтярьов), със сигурност е на Александър Зайцев. Михаил Калашников изрично пише, че именно Зайцев е направил АК-47 толкова надежден и устойчив. Т. е. – с хлабини между подвижните части. Така, че нищо чудно идеята за кражбата от автомата на Булкин пък да е дошла от Калашников.
Впрочем – ето го автоматът на Булкин АБ-46:

… а ето го и в разглобен вид:

(Е, кое повече напомня на АК-47: StG-44 или АБ-46?)

А иначе конструкцията на ковровския автомат поначало е по-проста и от тази на Булкин (това е предимството му) – и даже може да бъде опростена още повече. И я опростяват. И за по-малко от два месеца автоматът е готов. Резултатът е това, което днес наричаме АК-47.
Хубаво, ама късно – конкурсът е минал, имаме заповед да спрем с разработката. Нарушаването й се нарича „незаконно производство на огнестрелно оръжие” и се награждава с различни срокове в Сибир. При това – опцията „Сибир” е валидна само ако не докаже разхищение на държавни средства. Щото докаже ли се – ще идат да правят компания на Курчевски.
Значи трябва да се намери някакъв начин да се отмени заповедта. Шансове обаче няма. Даже и не са предвидени такива.
Но шанс се появява. Съвсем неочаквано. Шансът пристига от Германия през ноември 1946 г. и се установява в Ижевск. Без техническо образование, с разклатено здраве, без каквато и да било връзка на предишните му разработки с това, което се разработва там и без никаква мотивация да бачка за Русия. Притежава обаче едно нещо, от което и до ден днешен разни чули-недочули головодници биват хипнотизирани: име.
Хуго Шмайзер.
И ето я измамата: екипът на Калашников подшушва на някого от висшестоящите, че сме усъвършенствали автомата си, благодарение на съветите на Хуго Шмайзер.
Такова нещо не можеш написа (щото е враг). Както не можеш и написа, че си краднал от системите на двама от най-талантливите оръжейни конструктори в съветска Русия (щото – пак в Сибир).
Страхотно попадение: с един куршум – два заека. Първо – оправдаваш кражбата си от Булкин, Дементиев и Дегтярьов и си измиваш ръцете с Хуго Шмайзер. И второ – ония отгоре тихомълком отменят заповедта по отношение на ковровския екип. Заради името. И АК-47, съчетал най-доброто от руската конструкторска мисъл, се втурва нагоре – печелейки всички конкурси и ставайки едно от най-популярните стрелкови оръжия до днес.
Никаква експлоатация на нещастния германски гений – че да го изцеждат, че да го крият, че да издигат своя човек… Както виждате – най-близката до реалността история е доста по-прозаична. Никаква конспирация. Най-обикновена липса на колегиалност от страна на Калашников към Булкин, Дементиев и Дегтярьов, голяма доза егоизъм от тримата + търсене на оправдание чрез други хора. Все неща, които виждаме всеки ден.

автор –Fat_Jim

M16 и AR-15. Как работят?

март 10th, 2019 Явор Тодоров

Как се прави кобур?

март 9th, 2019 Явор Тодоров

Как се прави кобур?

Възстановяване на защитното покритие.

март 8th, 2019 Явор Тодоров

Възстановяване на защитното покритие при оръжията е винаги актуален въпрос. При експлоатацията на оръжието се нарушава защитният слой (оксидация/никел) , като се получават драскотини, петна, точки , отлюспвания. При силно натоварване щетите са особено големи. Без защитно покритие се получава корозия, която при големи мащаби е и конструктивно опасно. Класическите решения са: оксидиране и никелиране. Било то частично или изцяло. Има обаче и други съвременни методи, като полимерното, керамично или електро-статично боядисване, хидро графика …

Днес искам да ви разкажа за керамичните покрития. Защо за тях? Защото вече се правят професионално и у нас, като резултата е впечатляващ! Сайта е https://cerakote.bg . Можете да избирате от няколко вида покритие в зависимост от материала на изделието, неговата работа и среда. Можете да избирате от палитра цветове. Освен функционално, като защитно покритие Церакот може да се ползва и за разкрасяване.

Фирмата е пловдивска. Цената за пистолет е около 300 лв, а само за затвор около 100 лв. За пушка около 600 лв.  В цената е включен и транспорт от и до клиента. Това е важно защото процедурата е около седмица. За конкретна цена се обърнете директно, защото в зависимост от проекта мажете да миксирате видовете покрития, както като вид, така и като цена.

Търсачка в оръжейният магазин.