МОИТЕ ДУМИ

април 8th, 2019 Явор Тодоров

МОИТЕ ДУМИ
08.04.2019

Скъпи мои приятели, почитатели, съмишленици! Скъпа моя публика! Отвореното писмо, което тъй пламенно въздигна страстите и вълненията в обществото не се отнася до вас. И  то неслучайно е озаглавено НЕПРИЯТЕЛИ МОИ.
И надявам се повече обърквания в тая посока да няма…
Тъй като наистина объркването в нашата мила татковина все повече се задълбочава, ще се опитам да раздухам тия душевни мъгли, та да стане малко по-слънчево и топличко в сърцата. А сега на въпроса ЗА КОГО СЕ ОТНАСЯ отвореното писмо.
Написах всички мои думи не с обида, детинско сърдене, яд или гняв. Не. Написах ги с възмущение, но и с надежда. Възмущение от многото случаи през годините на творческия ми път, когато научавах, усещах и чувах завистта. За страстта на човека да омаловажи, оплюе, заклейми, да принизи, охули и пренебрегне. Възмущавах се от непонятната за мен необходимост НЕЩО ДА СЕ КАЖЕ НА ВСЯКА ЦЕНА И НА ВЪПРЕКИ.
На сцената съм от почти 30 години и през цялото време слушах и гледах внимателно КОЙ КАКВО КАЗВА, НО И КОЙ КАКВО ПРАВИ. Учех се и стремях да бъда от тези, които ПРАВЯТ и съм негодувал към онези, които само говорят. Много жалко, че те хич не са малко. И понеже много глупости се изприказваха, а аз много дълго мълчах, реших да си кажа какво мисля за гореспоменатата категория хора И ЕТО, КАЗАХ СИ ГО. КАЗАХ ИМ, ЧЕ СА ДЪРДОРКОВЦИ. АМИ ТАКИВА СА.
Веднага бързам да премахна друго объркване – защо не съм бил посочил имена. Ами, защото това не е жалба в съда ИЛИ ДОНОС, това е ОТВОРЕНО ПИСМО. Който трябваше се разпозна, други пък изненадващо се припознаха и много се объркаха. Защо стана така? Защото прочетоха една истина и им стана обидно. Истината за това КОЙ КОЛКО МОЖЕ И КОЛКО НЕ МОЖЕ. Истината, която тревожи всеки един човек. И другата истина, касаеща най-вече стъкмителите от жълтите медии, а именно ИСТИНАТА ЗА БЕЗПОЛЕЗНОТО СЪЩЕСТВУВАНЕ. И всички се обидиха. Ами обиждайте се, ваше право е. Подскочиха, как съм могъл да използвам такива думи. Да, думите ми са силни, крайни, но това са думите, които изразяват моето, повтарям МОЕТО отношение. Нима не съм достатъчно ясен и конкретен? Разбира се, че можех да използвам други думи, но нямаше да е справедливо, защото хората, издаващи жълтата преса, не заслужват други думи и пак бих им казал ВАС ВИ НЯМА. ПОМИСЛЕТЕ НАД ТОВА КАК ДА ВИ ИМА… СТРУВА СИ, ВЪПРЕКИ ЧЕ СЕ СЪМНЯВАМ способни ли сте да мислите…
На тези, които завиждате, ще открехна прозорчето да влезе малко чист въздух. Замисляли ли сте се, че завистта е много интересно, душевно явление? А именно – ЗАВИЖДАТЕ, ЗАЩОТО ХАРЕСВАТЕ, НО ПОРАДИ НЕОВЛАДЯНАТА ГОРДОСТ, НЕ ИСКАТЕ ДА ГО ПРИЗНАЕТЕ ДОРИ НА СЕБЕ СИ. ПАРАДОКС – МРАЗИШ, ЗАЩОТО ОБИЧАШ… Нищо, човешко е.
На ония, които от години артикулираха полубудни от безсилие, това което правя ТЕАТЪР ЛИ Е, НЕ Е ЛИ, ШОУ ЛИ Е… КАКВО Е.
Каквото и да е, бе хора, въпросът не е КАКВО Е? Въпросът, който би трябвало да си зададете, е КАК въздейства. Ама това сега филм ли е, не е ли? Телевизионен театър ли е, какво е? Мойто си е. Точка. Копаете в грешната посока. Преди да определяте и дефинирате, пробвайте да се зарадвате на нещо. Пробвайте също така да покажете нещо. Схванахте ли? Не да казвате, а да показвате.
Професор Азарян, когото винаги ще споменавам, ни учеше така: “НЕ “МИ ОБЯСНЯВАЙ, КАЧИ СЕ НА СЦЕНАТА И ГО НАПРАВИ!!
Така че, хайде! Нали сме демокрация, качете се на сцената в зала 1 на НДК или в АРЕНА АРМЕЕЦ  и покажете какво можете! Аз мога толкова, а вие? О, извинете, забравих, колко презирате вкуса на народа. Най-лесно е да се обвинява публиката. Какво й е на публиката?! А, забравих, че искате да я превъзпитате с фестивалните си спектакли…
Вземете една камера и снимайте! Живейте, горете, успявайте, проваляйте се, борете се!
Само не ми обяснявайте кое е кино, кое е театър и кое не е! И не се обиждайте, че ще се разплача!
Ето, към всички вас бяха моите думи. Прочетете ги пак внимателно и объркването ще се стопи!
Има и объркване кой е бездарен и кой не е. На наивности ли ще си играем? Много добре знаете кое какво е, но пак идва гордостта. Няма нищо лошо, нито срамно в това да нямаш някои дарби. Аз например не  мога да рисувам и нямам проблем с това. Успокойте се! “Има място за всички под слънцето”, каза Дъстин Хофман. Гледайте си градинката и не тракайте със зъби на висок глас кое какво е!  Кой бил халтураджия, кой колко пари изкарвал, каква кола карал… Изкарайте и карайте и вие! Преди да лепнете етикета ХАЛТУРА, погледнете публиката! Всички ония лекари, адвокати, банкери, учители, компютърни специалисти, студенти, пенсионери и множеството интелигентни хора! Попитайте ги защо са дошли на моята халтура!?
Направете Вашата АНТИХАЛТУРА! Поканете ме на премиера! Ще се зарадвам от сърце, ако ме развълнувате и ще ви стисна ръката. Обещавам.
Завършвам това обръщение с надеждата повече да градим, отколкото да празнословим.
Относно критиката – тези, чиято критика ценях и жадувах, вече не са между живите, така че критикувайте смело! Знам, че имате много време за това. Дано и да ви плащат добре. Но едва ли…
С това разяснение затварям страницата на цялата история и ви каня на моята халтура във ВЪЗГЛЕДИТЕ НА ЕДИН УЧИТЕЛ ЗА НАРОДНОТО ТВОРЧЕСТВО на 11 май в зала 1 на НДК, което ще се представи за 16-и път на тая сцена и за 495-и път, откакто е създадено.

Автор: Камен Донев

„Изядоха с парцалите“ Камен Донев заради отвореното му писмо до „всички ония“. Остро било? Грубо и цинично! Нима простотията срещу, която е отнесено е деликатна и невзрачна? Или трябва да толерираме таз повсеместна дебилщина?

В днешният свят мнението на един идиот тежи толкова, колкото мнението на един гении! За това сме и на този хал!

ПИСМО ОТ КАМЕН ДОНЕВ ДО ВСИЧКИ ОНИЯ…

март 29th, 2019 Явор Тодоров

НЕПРИЯТЕЛИ МОИ ОТВОРЕНО ПИСМО ОТ КАМЕН ДОНЕВ ДО ВСИЧКИ ОНИЯ, КОИТО СА ТУК, НО ГИ НЯМА. През последните години се нагледах и наслушах, на какво ли не по мой адрес… Слава Богу живеем в относително свободна среда и всеки може да мисли, говори и пише, каквото му е на сърце. Но тук се появява един много интересен парадокс. А именно, че пишат и говорят ония, които най – малко могат, или изобщо не могат. А можещите просто градят и вървят напред. Затова се обръщам към тези мъждукащи и запотени от обездвижване турбомаргинали. Мухлясали интелектуалци с разбити мечти за творческа кариера в театъра и киното. Хонорувани лелички и чичковци с треперещи сърчица покрай всяка заплата. Критици, разбирачи, специалисти, дипломирани и недипломирани изпаднали от борда дърдорковци, псевдодиректори на театри, авангардни режисьори, неразбрани актьорски гений и цялата плеяда попарени печурки на майка България, които си кютате на държавната хранилка, харчите парите на народа и го плюете, че не ви разбира. Я ми кажете, душички мили, през целия си мъждукащ животец: Какво направихте? Какво измислихте? Какво написахте? Кого зарадвахте? Кого разплакахте? Кого провокирахте? Кого запленихте, развълнувахте, променихте и окрилихте??? Кого замислихте? Колко човека са ви прегърнали, ръкостиснали, заобичали? Колко пъти са ви чакали с цветя? Колко човека сте вдъхновили? Колко човека са си отделили от времето и парите, за да са с вас? Колко часа в живота си сте танцували, свирили и пяли? Колко страници сте научили наизуст. Колко сценична прах сте погълнали? Колко човека вярват във вас и ви чакат? Колко човека ви спират на улицата, за да ви прегърнат? Колко бебета са кръстени на вас? Колко пари извадихте от джоба си, рискувахте и създадохте нещо, каквото и да било? А??? КОЛКО??? Колко пъти се изиграха представленията ви? А колко народни пари се изхарчиха за тях? Парите на тези, които не влизат да ви гледат, защото не ставате за гледане. А вие, душици жални… Колко пъти плюхте на себе си, за да работите в жълтата преса? До живот ще триете клавиатурите, ще пиете безплатно кафенце в пластмаса и ще се оглеждате от страх, да не ви надуят главите от бой? Вечер, като загасите лампата знаете много добре какво сте… Вие сте нищо! И това е тъжната констатация за вашето съществуване. Едно голямо нищо. Една звучно или колебливо изригнала пръдня на житието, която ще позамирише и ще изчезне безследно. Вас ви е нямало, няма ви и няма да ви има, защото вас не ви боли. Не състрадавате, не мечтаете, не променяте, не копнеете, не давате, не помагате, не съпреживявате и не създавате. Вие сте машини за лайна. В буквалния и преносния смисъл на думата. Вие сте срама на това общество и някой ден децата ви ще навеждат глави, заради вас. Кой ще ви помогне? Кой ще ви погали? Кой ще ви изслуша? Кой ще ви подкрепи? Кой ще ви подаде ръка? КОЙ? НИКОЙ. Всички вие, злобни, завистливи, ядосани, сломени духом, бездарни, дрънчащи анатомични парадокси. Всички вие трябва да знаете едно: АЗ ЩЕ ПРОДЪЛЖАВАМ ДА ТВОРЯ, И ЩЕ ВИ НАПОМНЯМ ОТ ВРЕМЕ НА ВРЕМЕ, ЧЕ ВАС ВИ НЯМА. … P.S Моя учител Крикор Азарян казваше: Майна, няма нищо по – страшно от организираната посредственост. Така е. Прав сте, Професоре. Колко често се оказвате прав! Тодор Колев казваше на такива, като вас: Оди дроби зеле!!! Ицо Хазарта го изпя много добре: Браво, господине! Хубаво ли ти е? А дано ти мине! ПРИЯТНО ЖИВУРКАНЕ, НЕПРИЯТЕЛИ МОИ!!!

Две очи разплакани.

март 22nd, 2019 Явор Тодоров

– Ало. Радиото ли е?

– Да.

– Поздравявам полицаите от 3то РПУ с песента „Две очи разплакани“.

 

Забрана на оръжието в глобален мащаб.

март 22nd, 2019 Явор Тодоров

Все по-силни са тенденциите за забрана на огнестрелното оръжие в глобален мащаб. Ето Нова Зеландия приеха скоростно закон забраняващ дългото, полуавтоматично оръжие и пълнителите с голям капацитет за другите системи. Проблемите на такова решение са: първо, че терористите постигат целите си (чрез насилие – реформи) и второ, че обезоръжаването се осъществява само при съвестните граждани.

Един цитат от мрежата по реформата:

Сега вече може да спят спокойно, никога повече няма да има терористични актове там.
Известен факт е, че когато нещо е забранено, никой няма достъп до него.
Също както наркотиците, алкохола, проституцията и радио Свободна Европа (май малко останахме, дето помним какво беше това 🙂 )…
Да не говорим, че световната практика показва, че терористите са хора без въображение, и ако нямат пушки, никога не могат да намерят заместител и дрги начини да убиват хора.
Никъде по света не са били ползвани бомби, направени например от сол и захар (да, иска малко знания, прав ток, и време), не са горили сгради с бензин, не са мачкали хора с коли и камиони, не са забивали самолети в сгради – да, може спокойно да си отдъхнем, че повече такива атаки няма да има.
(Бурни ръкопляскания, преминаващи в овации…)

На фона на тези събития изникна и още един терористичен акт , при който шофьор на автобус се опита да подпали пътниците (и за малко не успява) в името на „спре смъртта в Средиземно море“

Един цитат от мрежата по този случай:

Рейс с дечица, туба бензин – какво му трябва повече на терориста?
Кое ще забранят сега?
Бензина?
Тубите?
Рейсовете?
Училищата?
Кибрита?

Някъде бях срещнал … В Израел такива масови погроми не могат да се случат, защото там всички са въоръжени. Да. Имали са бомбени, терористични актове, но не и газения, паления или безразборни екзекуции. Хич да не е там има мюсюлмани. Имат и много оръжие в населението. Всички имат. И добрите и лошите.

И за ефикасността на забраните … умът и технологиите .

И за технологичната сложност при изработката на традиционните, щурмови оръжия:

Търсачка в оръжейният магазин.