Бригадир мод 96 (модел 96) се е произвеждал от италианската ферма Гън Тойс. Той се явява реплика на бойният модел – Beretta M1951 (M951 „Brigadier“). Към днешна дата не може да се намери в оръжейните магазини . Тази бройка е от забравени пистолети в склад, внос от преди 10тина години. Цената е била 100 – 150 лв. Тактико-техническите данни са: калибър – 8/9 мм; обща дължина – 220 мм; дебелина – 31 мм; височина – 140 мм; тегло – 1200 гр.; капацитет – 8+1 патрона. Предлага се в един вариант на покритие: рама в хром и оксидиран затвор. Чирените са в един цветови вариант – черни.
Комплектовка.
Кашонче, ракетник и книжка. (Комплектовката на втората снимка не е оригиналната!)
Общ изглед.
Начин на разглобяване.
Схема.
Оръжието е изработено от лята алуминиева сплав, като има ръбове,шупли и некачествена доработка и сглобка (цевта отред и болта отдолу). Материала е крехък, което е обичайно за италианското производство и ако го изпуснете може да не го „преживее“. Модела се води бял (хром-никел), но затвора е черен. Често срещано при италианските пистолети. Понякога и се среща и обратната комбинация – черна рама с бял затвор. Черния цвят е оксидация, но с много ниска трайност и качество.Цевта е доста дебела и масивна с напречна планка през цялата дължина, която играе ролята и на компенсатор. В предния край има резба за завиване на ракетник. Петлето е тънко с дълъг гребен и лесно се работи с него. Също така е изцяло от ЦАМ, което ще доведе до подбиване от бойната игла, която е от по-твърд материал. Бойната игла е директно контактуваща. Изхвъргача е от една пластина , а изхвърлянето на патроните е нагоре, тъй като отражателя е двустранен. Накатката на затвора е ситна с лек наклон напред. Мерните прибори са фиксирани, а мерната линия е дълга , което при газовото оръжие е без значение. Дръжката широка и неудобна за работа с лява или дясна ръка. Чирените са от пластмаса с надлъжна накатка. Бутона на затворната задръжка е далече и не се достига с една ръка без промяна на положението на оръжието, което няма никакво значение в случая, защото бутона е неподвижени е само за декорация. Бутона на предпазителя е декоративен.Спусковата скоба е с класическата за времето си (1951) заоблена форма и не позволява стабилен захват с две ръце, но е достатъчно широка, за да позволява стрелба с ръкавици. Пълнителя е (безсмислено) уширен и отвътре има празнина зад патроните. Дъното (капачето) на пълнителя има пета подобряваща захвата (ако притежавате много големи ръце). Бутонът за особождаване на пълнителя е отдолу. Някога немските и италианските оръжия носеха различни маркери за издържани проверки и изпитания. Вече никой не си прави труда да изпитва, а производството е изцяло автоматизирано и се проверява само партида.
Удърно-спусковия механизъм (УСМ) е прост и прилично изпълнен с единично действие. Свободния ход е къс, а останалия – много къс и мек. Спускането на петлето е неочаквано. Предпазител няма! Бойната игла е директно контактуваща, което прави носенето на оръжието с патрон в патроника опасно. Затворна задръжка няма. Затвора не може да се блокира в задно положение.
ГънТоус Бригадир използва халостни и газови патрони. За предпочитане е използването на халостни патрони немски и италианско производство, тъй като турските са с повишен заряд и ще съкратят живота на пистолета. При стрелбите с него … ТУК.
Извод. Това е прилично оръжие. Не изпъква с нищо, освен с колекционерската си форма. Плюсове – форма. Минуси – лош материал, лоша доработка , липса на предпазител, габарити и тегло, капацитет на пълнителя. Обща оценка 3/6.
Револвера Спринт се произвеждал от италиянската фирма Gun Toys (съдейки по логото). Към днешна дата не може да се намери в оръжейните магазини.Това е първата бройка, на която попадам за 10тина години. Тактико-техническите данни са: калибър – 6 мм ; обща дължина – 150 мм; дебелина – 31 мм; височина – 100 мм; тегло – 260 гр.; капацитет – 8 патрона. Предлага се в един цвят – черен (по онова време не са пускани в друг цвят). Чирените са полимерни и са в кафявцвят .
Комплектовка.
Нямам идея каква е била.
Общ изглед и покритие.
Това е чисто стартов револвер , без каквито и да е претенции за оръжие. Изработено е някъде през 70-те или 80-те години на миналия век. От там за качество на изработка не може да се говори след 30-40 години експлоатация. За това не мисля да се спирам подробно на харакеристиките му.
Изработен от ЦАМ чрез леене. Отливките са груби. Покритието е черно и е боя. УСМ е само двойно действаш. Много елементарен, като устройство. Спусъка задейства петлето, а фиксатора на барабана е част от спусъка. Барабана се върти свободно и е заключен само при изстрел. Няма предпазни системи. Щрака при отворен барабан. Барабана се заключва към рамата само от остта си. Няма изхвъргач на гилзите, а се отделят ръчно. Отварянето на барабана е чрез сгъване на цевта надолу. Барабана се върти надясно по часовниковата стрелка. Бойната игла е част от петлето и удря периферно гилзите. Съответно боеприпасите са 6 мм капси с периферно запалване. Петлето е с голям гребен (без смисъл) при само двойно действащ УСМ. Мерните прибори са елементарни и фиксирани – само мушка. Чирените са два,като са съединяват втулково без болт, и са с ромбоидна накатка.
Извод. Типичен стартов пистолет, и като такъв няма претенции. За това няма и да го оценявам.
Наполеона се е произвеждал от ГънТойс .Той се явява реплика на бойният модел – Колт 1911. Към днешна дата не може да се намери в оръжейните магазини . Тази бройка е от забравени пистолети в склад, внос от преди няколко години. Тактико-техническите данни са: калибър – 8/9 мм; обща дължина – 220 мм; дебелина – 31 мм; височина – 140 мм; тегло – 1200 гр.; капацитет – 8+1 патрона. Предлага се с два варианта на покритие: хром и оксидиран. Чирените са в един цветови вариант – черни.
Комплектовка.
Кашонче, ракетник и книжка.
Общ изглед.
Начин на разглобяване.
Схема.
Нищо ново при материалите – лята алуминиева сплав, без шупли и дефекти. Материала е от обичайният за италианското производство – крехък, ако го изпуснете може да не го „преживее“. Модела се води бял (хром-никел), но затвора е черен. Това е често специално при италианските пистолети. Понякога и се среща и обратната комбинация – черна рама с бял затвор. Черния цвят е боя, а не оксидация. Всъщност никой не прави вече оксидация при газ-сигналното оръжие. Цевта е доста дебела и масивна с напречна планка през цялата дължина, която играе ролята и на компенсатор. В предния край има резба за завиване на ракетник. Петлето е тънко с дълъг гребен и лесно се работи с него. Също така е изцяло от ЦАМ, което ще доведе до подбиване от бойната игла, която е от по-твърд материал. Изхвъргача е от една пластина , а изхвърлянето на патроните е нагоре, тъй като отражателя е двустранен. Накатката на затвора е ситна и вертикална. Мерните прибори са фиксирани, а мерната линия е дълга , което при газовото оръжие е без значение. Дръжката е удобна за работа, както с лява, така и с дясна ръка. Чирените са от пластмаса и са гладки, със съвсем леко грапав релеф. Бутона на затворната задръжка е далече и не се достига с една ръка без промяна на положението на оръжието. Бутона на предпазителя е декоративен. Бутон за пълнителя. Тук имаме два бутона. Този на обичайното място (отстрани) е декоративен, а работещия е отдолу. Спусковата скоба е с класическата за система 1911 форма, но е достатъчно широка, за да позволява стрелба с ръкавици.
Удърно-спусковия механизъм (УСМ) е прост и лош и е с единично действие. Свободния ход е къс, а останалия – много къс и твърд. Спускането на петлето е неочаквано. Предпазител няма! Бойната игла е директно контактуваща, което прави носенето на оръжието с патрон в патроника опасно. Затворна задръжка няма. Затвора може да се блокира в задно положение, посредством бутона на затворната задръжка, но само ръчно. както и да се спусне отново само ръчно, чрез бутона.
ГънТоус Наполеон използва халостни и газови патрони. За предпочитане е използването на халостни патрони немски и италианско производство, тъй като турските са с повишен заряд и ще съкратят живота на пистолета. При стрелбите с него … ТУК.
Извод. Това е прилично оръжие. Не изпъква с нищо, освен с колекционерската си форма на система 1911. Плюсове – форма. Минуси – лош УСМ, липса на предпазител, габарити и тегло, капацитет на пълнителя. Обща оценка 4/6.
Други модели реплики на Колт 1911 : IWG /Германия/, Umarex /Германия/,Бруни/Италия/, Кимар /Италия/….
Преглед на револвер МЕ Jaguar 80 – Германия./Преглед на револвер Olimpic 380 – Италия.
MЕ Ягуар 80 е револвер немско производство. Бил е произвеждан от фирма „Cuno Melcher„. Спрян е от производство. В момента се произвежда под името OLIMPIC 380 от фирма „Bruni„. Револвера е копие на бойният модел Arminius HW3. Към днешна дата може да се намери в много малко оръжейни магазини на цена от 90 до 135 лв. Тактико-техническите данни са: калибър – 9 мм; обща дължина – 175 мм; дебeлина – 37 мм; височина – 116 мм; тегло – 640 гр.; капацитет – 5 патрона.Предлага се в два вариянта на покритие: хром и оксидиран. Чирените са в две разновидностти : черна пластмаса и кафяво дърво.
Комплектовка.
Не мога да кажа. Револвера е втора употреба. Ако съдя по останалите модели на фирмата, то може би е в картонена кутия, с опция ракетник /има резба в края на цевта/ и шомпул.
Общ изглед и видове покритие.
Ягуарът е изработен от цинково-алуминиева сплав. Габаритите и таглото му го причисляват към средния размер рами. От стомана са изработени само екстрактора, бойната игла и пружините. Основните части са изработени чрез леене, като отливките са добри, без ръбове, шупли, неравномерностти и т.н. Покритието на този екземпляр бе от т.н. „оксидация“, но немога да кажа за качеството на изработка, защото револвера е закупен „на старо“. Балънсът на оръжието е отличен. Няма превес нито на предната, нито на задната част. Кострукцията е добре проектирана и напасната, така че отсъстват луфтове и хлабини. Разстоянието между цевта и барабана е твърде голямо, но това би изиграло положителна роля при интензивна употреба от гледна точка на нагара. Цевта е дебела от ~3,5 мм. Вътрешността е гладка с разпръсквач. Петлето е с характерна форма, осигуряваща много дабър захват. Мерните прибори са детайлно изработени, но това е безмислено в този клас оръжия. Дръжката е обемна, осигуряваща отличен захват, с една забележка, че малкият пръст „виси“ във въздуха.
Удърно-спусковият механизъм е двойно действащ, като не е добре пректиран и изработен. Спусъкът е много твърд, но ходът му е равномерен. Превъртането на барабана е точно и плавно без разминавания. Има минимално разминаване при ръчно взвеждане на петлето, но механизма така е проектиран, че спусъка заключва барабана преди изстрел. Практически гнездото е центрирано спрямо цевта при изстрел. Особеност на модела е и свободно въртящият се барабан. Практически неможете да заредите различен вид боеприпаси и да предвидите тяхната поредност. Предпазният механизъм е елементарен. Бойната игла не докосва гилзата, а удря капсула единствено при ускорение, породено от петлето при натискане на спусъка. Изстрел може да се възпроизведе само при натискане на спусъка, защото ускорението, което ще се предаде при изпускане на оръжието не е достатъчно, за да взриви капсула на патрона.
МЕ Ягуар 80 изпозва 9 мм холосни и газови патрони. При стрелбите с него … ТУК.
звод. Това е един добър газ-сигнален револвер за самоотбрана. Поради тактико-техническите си данни е подходящ за всекидневно носене. Като съотношение цена/качество е балансиран. Като цяло няма недостатъци, но и не е нещо иновативно. Типично „среден“ револвер: и като цена, и като качество, и като габарити, и като маса. Обща оценка 4/6.
Други модели реплики на Arminius HW3 – Kimar /Италия/.
