Честно ли е гласуването?

май 28th, 2019 Явор Тодоров

Демокрация е онзи строй при, който гласът на един гении тежи, колкото гласът на един идиот!

Една от справедливите системи за гласуване е тази ,при която „гласът“ на изборите тежи, колкото данъците платени от последните (същи) избори. Така една махала, ще е равна на един индустриалец. Така ще ни управляват умни и прогресивни хора, а не „батко и братко“.

ПП. Когато роботи произвеждат, какво ще правим с бездарните?!

Armed Forces Day Tribute

май 22nd, 2019 Явор Тодоров

Пропагандно  филмче за американската армия.

За хората и законите – четиво забранено за юристи

май 13th, 2019 Явор Тодоров

За хората и законите – четиво забранено за юристи

Здравейте приятели!

Гледам много от вас се питат може ли законите да се пишат така, че да не се тълкуват? Сигурно! Но кому е нужно това? Дори в сравнително ясни от техническа гледна точка закони, като ЗУТ или ЗДП има неща, като „несъобразена скорост” или ”по преценка на главния архитект”.
Защо това е така? Ще се опитам да анализирам само с голи факти от скромния ми житейски път. А той е доста криволичещ. Да речем съм виждал централния от вътре и санаториума в Казичене. Строил съм си вила и имам информация за здравната ни система от първа ръка.

1. Законите на БКП – тези закони са много плюти от всеки мъж на който му се е налагало да се развежда. Приятел на баща ми някак си успя да отърве апартамент, като съда реши, че до 18-та година на детето им майката на детето може да живее в семейното жилище. Бах ти абсурда, после разбрах, че е доста разпространено. Другия номер семейство се развежда за да опази второ жилище. Но и тука има уловки веднъж формално освободена женската любов съвсем свободно започва да пърха. И ако горните примери са комични то следващите са трагични. Деца остават сираци защото баща им загива при ПТП, но той е виновен за ПТП-то защото е бил употребил алкохол. Освен че живота ги удря жестоко се оказва, че дължат и кръвнина. Почина комшия, още тялото беше в съдебна медицина , когато комшийката разбра, че починалия и съпруг имал по-голямо дете, което разкри наследство. Бати абсурда да скърбиш ли или да дириш адвокати и пари за да спасиш жилището на децата си, които са още малолетни.

Написах горното за да е ясно, че законите имат за цел да урегулират обществените отношения, които като цяло са извратени и перверзни. Но у нас законодателя, къде нарочно, къде от глупост е докарал тази перверзия до невероятни висини.

Със закона не се налага морал (чий?, какъв?) – примерно мъж мюсюлманин жена християнка. Как да създадат семейство? Ами по семейния кодекс.

Със закон не се налага справедливост.

Пред закона изобщо не сме равни.

2. Закони от ново време – примерно закона за наследството който живо ме касае. Отказ от наследство става по реда на член 50, като се вади удостоверение за наследници и се подава молба в съда. Супер! Много яко. Обаче има тълкувателно решение на фирмата сега ръководена от семейство Панови, че ваденето на удостоверение за наследници е! Познайте какво?? Никога няма да се сетите! Приемане на наследство. Е това е! Закона е казал едно, но оракула казва друго. Покрай туй наследство разбрах следното съда е казино! Едни и същи факти, но различни съдебни състави и взаимно изключващи се решения. „Абослют” го намекна, ако седнем с него заедно и един учебник по основи на математическата логика за крайно време ще сведем всичките ни закони до ПРАЗНО МНОЖЕСТВО, което те всъщност са.
Само ще кажа, че нулата е точно толкова цифра и число колкото и едно. т.е. законите ни дори не са нула те са празно множество. Покрай комарджийския характер на закона разбрах, че за 7 различни дълга едни съдебни състави ще приемат моя отказ, но други не. Купона обаче излезе, че дори при приемане на наследство по опис пак си дълбоко прекаран.
Разбира се човек се учи от грешките си. Баща ми първо научи по трудния начин какво е солидарност! Като поръчител върна сам чужд дълг от 5000 лв. но в размер на 11 000, неговия проблем беше, че името му започва с „В” и е пръв поръчител от 5 по азбучен ред. После обаче съдбата в лицето на банки и други финансови институции го целуна и той се възползва максимално. За мен остана да се оправям, както мога.
Това обаче не е толкова отвратително по-гадно е да имаш близък болен от рак, да ти трябва морфин, който ти се полага ма да не ти го дават. Е срещу едни 300$ на месец се намираше, като почнах да въртя километража на обратно брат ми ми изпрати едни 500$. Но ако тези несгоди ти идват от съдбата какво да кажем, когато решиш да имаш дете и изваждането започна още от болницата 1250 лв. съвсем законно.
Или най-голямото приключение да почнеш да строиш? Тука си си го начукал сам абсолютно доброволно за винаги. Ток – строй трафопост, вода строй водопровод, регулация строй пътища.

И тука дойде просветлението обикаляйки коридорите на ДАГ разбрах какво съм аз! Човек с проблеми, а какво е човек с проблеми? – Това ме открехна един чиновник. Pогледна ми докумените и каза ”МОМЧЕ ТАКА КАТО ТЕ ГЛЕДАМ ТИ СИ ЕДНА КАСА С ПАРИ МА ОТ ТИЯ ГОЛЕМИТЕ”. Това е приятели имаш ли проблем ти си ранена антилопа – храна за лъвовете. Работата на лекари, адвокати и чиновници е да ви изядат, а целта на законите е да ви изкормят, обезкостят, мариноват сложат подправки и сготвят. Разбира се има различни по свирепост чиновници. За да остане нещо за адвокатите от плячката има минимални адвокатски хонорари иначе всичко ще иде при прокурори и съдии.

Приятел тръгна по законния път поиска трасе за водопровод, като беше го измерил 120 метра. Обаче от ДАГ му дадоха такова дето прави зиг заг през всички улици и то стана над 1000 метра. Обаче той си е виновен иска да си строи къща! То тия екстри са само за мангалите. Най-готиното от цялата работа, е че без да си прочел вагон книги ти разбираш, че едни хора са изгубили едни пари. А твоята цел в живота е да намериш начин да събереш тези пари и да им ги върнеш. От мен да знаете имате ли проблеми вие НЯМАТЕ ВАШИ ПАРИ! те са изгубени чужди такива. Когато един доцент от Пирогов ми обясняваше навремето, че за операцията трябва задължително да му се плати не го разбрах. Каза така: „няма човек без пари, пари винаги се намират”. Той е детски хирург. Сега вече знам какво е имал в предвид, когато се научих да намирам техните пари и да им ги връщам. :DD

Относно секса със животни – наказателния кодекс е там е Содом и Гомор. Oще не мога да асимилирам ужаса от баланса на силите само дето не прочетох за феърплeй. Там наистина нещата са ужасно гротестни и са за 6 мм стоамено въже минато със едра пила.

Та за вашите хипотетични проблеми самоотбраната! Това е един сложен микс от това когато съдбата ви го …. и ви после сам си набивате втори и трети… абе въбоще много проблеми. Няма закон който да ви реши проблемите. Проблемите се решават с пари, а закона? Неговата цел е да ви убеди във вашите умения да намирате пари иначе кормене, обезкостяване, сол, пипер и те така на лъловете.

П.С.
Старах се да бъда много сбит защото темата е няобядна особенно с ГПК и чл. 410 и чл. 417

Горното е една малка част от моя житейски път и най-смирено се извинявам на всичките си приятели с професия: лекар, адвокат и чиновник.

източник – http://thegunman-bg.com/

МОИТЕ ДУМИ

април 8th, 2019 Явор Тодоров

МОИТЕ ДУМИ
08.04.2019

Скъпи мои приятели, почитатели, съмишленици! Скъпа моя публика! Отвореното писмо, което тъй пламенно въздигна страстите и вълненията в обществото не се отнася до вас. И  то неслучайно е озаглавено НЕПРИЯТЕЛИ МОИ.
И надявам се повече обърквания в тая посока да няма…
Тъй като наистина объркването в нашата мила татковина все повече се задълбочава, ще се опитам да раздухам тия душевни мъгли, та да стане малко по-слънчево и топличко в сърцата. А сега на въпроса ЗА КОГО СЕ ОТНАСЯ отвореното писмо.
Написах всички мои думи не с обида, детинско сърдене, яд или гняв. Не. Написах ги с възмущение, но и с надежда. Възмущение от многото случаи през годините на творческия ми път, когато научавах, усещах и чувах завистта. За страстта на човека да омаловажи, оплюе, заклейми, да принизи, охули и пренебрегне. Възмущавах се от непонятната за мен необходимост НЕЩО ДА СЕ КАЖЕ НА ВСЯКА ЦЕНА И НА ВЪПРЕКИ.
На сцената съм от почти 30 години и през цялото време слушах и гледах внимателно КОЙ КАКВО КАЗВА, НО И КОЙ КАКВО ПРАВИ. Учех се и стремях да бъда от тези, които ПРАВЯТ и съм негодувал към онези, които само говорят. Много жалко, че те хич не са малко. И понеже много глупости се изприказваха, а аз много дълго мълчах, реших да си кажа какво мисля за гореспоменатата категория хора И ЕТО, КАЗАХ СИ ГО. КАЗАХ ИМ, ЧЕ СА ДЪРДОРКОВЦИ. АМИ ТАКИВА СА.
Веднага бързам да премахна друго объркване – защо не съм бил посочил имена. Ами, защото това не е жалба в съда ИЛИ ДОНОС, това е ОТВОРЕНО ПИСМО. Който трябваше се разпозна, други пък изненадващо се припознаха и много се объркаха. Защо стана така? Защото прочетоха една истина и им стана обидно. Истината за това КОЙ КОЛКО МОЖЕ И КОЛКО НЕ МОЖЕ. Истината, която тревожи всеки един човек. И другата истина, касаеща най-вече стъкмителите от жълтите медии, а именно ИСТИНАТА ЗА БЕЗПОЛЕЗНОТО СЪЩЕСТВУВАНЕ. И всички се обидиха. Ами обиждайте се, ваше право е. Подскочиха, как съм могъл да използвам такива думи. Да, думите ми са силни, крайни, но това са думите, които изразяват моето, повтарям МОЕТО отношение. Нима не съм достатъчно ясен и конкретен? Разбира се, че можех да използвам други думи, но нямаше да е справедливо, защото хората, издаващи жълтата преса, не заслужват други думи и пак бих им казал ВАС ВИ НЯМА. ПОМИСЛЕТЕ НАД ТОВА КАК ДА ВИ ИМА… СТРУВА СИ, ВЪПРЕКИ ЧЕ СЕ СЪМНЯВАМ способни ли сте да мислите…
На тези, които завиждате, ще открехна прозорчето да влезе малко чист въздух. Замисляли ли сте се, че завистта е много интересно, душевно явление? А именно – ЗАВИЖДАТЕ, ЗАЩОТО ХАРЕСВАТЕ, НО ПОРАДИ НЕОВЛАДЯНАТА ГОРДОСТ, НЕ ИСКАТЕ ДА ГО ПРИЗНАЕТЕ ДОРИ НА СЕБЕ СИ. ПАРАДОКС – МРАЗИШ, ЗАЩОТО ОБИЧАШ… Нищо, човешко е.
На ония, които от години артикулираха полубудни от безсилие, това което правя ТЕАТЪР ЛИ Е, НЕ Е ЛИ, ШОУ ЛИ Е… КАКВО Е.
Каквото и да е, бе хора, въпросът не е КАКВО Е? Въпросът, който би трябвало да си зададете, е КАК въздейства. Ама това сега филм ли е, не е ли? Телевизионен театър ли е, какво е? Мойто си е. Точка. Копаете в грешната посока. Преди да определяте и дефинирате, пробвайте да се зарадвате на нещо. Пробвайте също така да покажете нещо. Схванахте ли? Не да казвате, а да показвате.
Професор Азарян, когото винаги ще споменавам, ни учеше така: “НЕ “МИ ОБЯСНЯВАЙ, КАЧИ СЕ НА СЦЕНАТА И ГО НАПРАВИ!!
Така че, хайде! Нали сме демокрация, качете се на сцената в зала 1 на НДК или в АРЕНА АРМЕЕЦ  и покажете какво можете! Аз мога толкова, а вие? О, извинете, забравих, колко презирате вкуса на народа. Най-лесно е да се обвинява публиката. Какво й е на публиката?! А, забравих, че искате да я превъзпитате с фестивалните си спектакли…
Вземете една камера и снимайте! Живейте, горете, успявайте, проваляйте се, борете се!
Само не ми обяснявайте кое е кино, кое е театър и кое не е! И не се обиждайте, че ще се разплача!
Ето, към всички вас бяха моите думи. Прочетете ги пак внимателно и объркването ще се стопи!
Има и объркване кой е бездарен и кой не е. На наивности ли ще си играем? Много добре знаете кое какво е, но пак идва гордостта. Няма нищо лошо, нито срамно в това да нямаш някои дарби. Аз например не  мога да рисувам и нямам проблем с това. Успокойте се! “Има място за всички под слънцето”, каза Дъстин Хофман. Гледайте си градинката и не тракайте със зъби на висок глас кое какво е!  Кой бил халтураджия, кой колко пари изкарвал, каква кола карал… Изкарайте и карайте и вие! Преди да лепнете етикета ХАЛТУРА, погледнете публиката! Всички ония лекари, адвокати, банкери, учители, компютърни специалисти, студенти, пенсионери и множеството интелигентни хора! Попитайте ги защо са дошли на моята халтура!?
Направете Вашата АНТИХАЛТУРА! Поканете ме на премиера! Ще се зарадвам от сърце, ако ме развълнувате и ще ви стисна ръката. Обещавам.
Завършвам това обръщение с надеждата повече да градим, отколкото да празнословим.
Относно критиката – тези, чиято критика ценях и жадувах, вече не са между живите, така че критикувайте смело! Знам, че имате много време за това. Дано и да ви плащат добре. Но едва ли…
С това разяснение затварям страницата на цялата история и ви каня на моята халтура във ВЪЗГЛЕДИТЕ НА ЕДИН УЧИТЕЛ ЗА НАРОДНОТО ТВОРЧЕСТВО на 11 май в зала 1 на НДК, което ще се представи за 16-и път на тая сцена и за 495-и път, откакто е създадено.

Автор: Камен Донев

„Изядоха с парцалите“ Камен Донев заради отвореното му писмо до „всички ония“. Остро било? Грубо и цинично! Нима простотията срещу, която е отнесено е деликатна и невзрачна? Или трябва да толерираме таз повсеместна дебилщина?

В днешният свят мнението на един идиот тежи толкова, колкото мнението на един гении! За това сме и на този хал!

Търсачка в оръжейният магазин.