ОТНОСНО ПРАВОТО НА НЕИЗБЕЖНА ОТБРАНА

май 17th, 2017 Явор Тодоров

ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 12 ОТ 29.11.1973 Г. ПО Н. Д. № 11/1973 Г., ПЛЕНУМ НА ВС
Публикувано: Сборник постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по наказателни дела 1953-1990, стр. 19, пор. № 5

ОТНОСНО ПРАВОТО НА НЕИЗБЕЖНА ОТБРАНА
Чл. 12 НК
Чл. 15 НК
Чл. 118 – чл. 119 НК
Чл. 132 НК
Чл. 46 ЗЗД
Чл. 51 ЗЗД

Институтът на неизбежната отбрана има важно значение за своевременното отблъскване на посегателствата срещу държавните и обществените интереси, срещу личността или спрямо законните права на гражданите. Чрез него наказателното право въвлича обществеността в борбата с престъпността, като постановява, че не е общественоопасно деянието, с което се причиняват вреди на нападателя, ако това е станало в рамките на необходимите предели.

Обобщаването на съдебната практика показва, че значението на този институт като средство в борбата с престъпността не е достатъчно оценено. В някои случаи, въпреки че е доказано пряко и непосредствено нападение, не се приема, че има неизбежна отбрана. За престъпления се третират и деяния, извършени от граждани, които са се намесили само за да предотвратят убийства, хулигански действия, телесни повреди, сбивания и др. Не винаги правилно се тълкува чл. 12, ал. 2 НК, в който е посочено, че превишаване пределите на неизбежната отбрана има, когато защитата явно не съответствува с характера и опасността на нападението. В отделни случаи при превишаване пределите на неизбежната отбрана се налагат неоправдано строги наказания.

За да се отстранят грешките, слабостите и противоречията в съдебната практика, както и да се повиши ефективността на неизбежната отбрана, Пленумът на Върховния съд намира за необходимо да даде разяснения по някои въпроси на този институт.

I. 1. В социалистическото общество обществените и личните интереси все по-вече и повече се съчетават и взаимно допълват. Затова в чл. 12 НК законът допуска неизбежна отбрана срещу всяко пряко и непосредствено нападение не само спрямо личността или законните права на гражданите, но и срещу държавните и обществените интереси. При посегателство по отношение на един от тези обекти всеки гражданин е морално задължен и има законно право да се намеси и отблъсне или помогне да бъде отблъснато нападението.

2. За разлика от крайната необходимост неизбежната отбрана изисква непосредствено и противоправно нападение от човек. Нападението трябва да се разбира като едно или няколко действия или бездействия, които пряко и непосредствено застрашават или накърняват държавни и обществени интереси, личността или законните права на гражданите.

Обикновено нападението се осъществява с активни действия, изразяващи се в нахвърляне, връхлитане и др. Бездействието обаче също може да се оцени като нападение по смисъла на закона, ако деецът е бил длъжен по закон да действува и бездействието му реално застрашава непосредствено да увреди държавни или обществени интереси, личността или законните права на гражданите. Например, ако стрелочник не вземе мерки за правилно насочване на влак, а при саботаж, вредителство и др. длъжностните лица, за които съществува задължение да действуват, не вземат мерки и бездействието им създава непосредствена опасност да настъпят общественоопасни последици, всеки гражданин има право да ги принуди да изпълнят задълженията си по служба.

Не само умишлените, но в някои случаи и непредпазливите деяния също могат да се изразят в нападение, което да наложи активна защита. Ето защо неизбежна отбрана е допустима и срещу деяния, извършени по непредпазливост.

3. Съдебната практика правилно се е ориентирала, като приема, че нападението трябва да бъде общественоопасно и противоправно. Но има и отклонение в смисъл, че за да има нападение, то трябва не само да е общественоопасно, но и да осъществява състав на престъпление. Това становище е незаконосъобразно. Деянието може и да не е престъпление но да е противоправно и общественоопасно. Следователно субекти на нападението при неизбежната отбрана могат да бъдат и невменяеми, лица, които не са достигнали определена възраст, за да носят наказателна отговорност, както и тези, които обективно извършват нападение следствие на извинителна или неизвинителна грешка (непредпазливост).

Нападението може да бъде извършено и чрез посредствено извършителство, ако нападнатият си служи с оръдие невменяемо лице, вменяемо, което поради грешка относно обществената опасност не знае, че върши нападение.

Продължаваните и съставните престъпления се осъществяват не с едно, а с две или повече деяния, всяко от които може да бъде пряко и непосредствено нападение. Затова при тези престъпления нападението ще продължи до момента, когато завърши последното деяние.

Неизбежната отбрана предполага нападение, което не е позволено от закона. Затова, когато „отбраняващият се“ съзнателно провокира с активни действия нападение с цел да лиши от живот или да причини телесна повреда на определено лице, не може да се позовава на неизбежна отбрана, а ще отговаря на общо основание. От друга страна, на деянията, извършени при неизбежна отбрана, не може да се отговори с неизбежна отбрана, тъй като нападнатият има право да се защищава и неговото деяние е правомерно.

Деянията, извършени в състояние на крайна необходимост за спасяване на държавни или обществени интереси, както и на свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените, е общественополезно. Засегнатите от него са длъжни да го търпят и не могат да му се противопоставят, като се позоват на неизбежна отбрана.

4. Неизбежната отбрана е допустима само когато нападението е непосредствено. Оттук необходимостта точно да се установи моментът, от който нападението е непосредствено, защото от този момент нападнатият има право на самоотбрана. Някои съдилища схващат нападението единствено като престъпление, затова приемат, че то е непосредствено едва от момента, когато започва изпълнителното деяние на престъплението. Така, ако нападателят действува с огнестрелно оръжие или с нож, според това разбиране нападнатият не може да се отбранява, преди да е насочен пистолетът или от близко разстояние да е замахнат ножът. Това становище е погрешно и в много случаи прави защитата невъзможна и неефикасна. Ето защо правилно е да се приеме, че нападението е непосредствено не само когато е започнало самото увреждане, но и когато е създадена реална и непосредствена опасност за увреждане на държавните и обществените интереси, личността или законните права на гражданите. Налице е продължаване на нападението, ако престъпникът, примерно след кражбата или грабежа, бяга с имуществото, за да се укрие. Затова действията по залавянето му са правомерни, ако не превишават пределите на неизбежната отбрана.

Неизбежна отбрана обаче не може да се допусне при предполагаемо, бъдещо или завършено нападение, защото такова в момента обективно не съществува.

5. За правилното прилагане на закона относно неизбежната отбрана е необходимо точно да се установи и моментът, в който нападението е прекратено. А то е прекратено, когато е отблъснато от нападнатия или трети лица, ако нападателят сам се е отказал да го завърши или го е завършил и др. Кратковременното прекъсване на нападението, ако то може бързо да се възобнови, обаче не означава прекратяване на нападението.

След като нападението е прекратено, деянията на нападнатия могат да се оценят само като извършени в състояние на силно раздразнение или реторсия, а не и при неизбежна отбрана. Много съдилища смесват деянията, извършени при неизбежна отбрана, с тези, осъществени в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие. И в двата случая има упражняване на насилие или друго противоправно действие, но при неизбежната отбрана отбраняващият се действува в момент, когато нападението продължава, и целта му е да го отблъсне, докато при условията на чл. 118 и 132 НК деецът извършва убийството или телесната повреда, след като нападението вече е прекратено.

Реторсията винаги предполага две противоправни деяния. На противоправното деяние, което е завършило, за саморазправа, отмъщение и др. деецът отговаря с друго противоправно и наказуемо деяние. Понеже действието, извършено при неизбежна отбрана, е позволено от закона, ако с него се причинява лека телесна повреда, не може да му се отговори също с лека телесна повреда.

Ефективното провеждане борбата с престъпността налага не само да се отблъсне нападението, но и да се задържи престъпникът, който върши или е извършил престъпление, за да бъде своевременно предаден на държавните органи. Затова действията на държавните и обществените органи и гражданите позадържане на престъпник не са престъпления, щом са в рамките на необходимите предели.

6. Неизбежната отбрана е упражняване правото на защита, при което нападнатият или други граждани могат да причинят вреди на нападателя с цел за защита и отблъскване на нападението. Законът предоставя право за отблъскване на това нападение не само на нападнатия, но и на всеки гражданин, без да е необходимо да се търси намесата на специализираните държавни и обществени органи. Правото на гражданите да се намесват и отблъснат нападението произтича от принципа на социалистическия морал за взаимопомощ между членовете на социалистическото общество. То трябва още по-широко да се използува, защото има изключително важно възпитателно и предупредително значение и съдействува за ограничаване на пасивността, безразличието и равнодушието на околните, които виждат, че се върши престъпление, но не се намесват. А това насърчава нарушителите на обществения ред, утвърждава в тях съзнанието, че свободно и спокойно могат да нарушават законите, правата и свободата на човешката личност. Що се отнася до длъжностните лица и обществените органи, натоварени за борба с правонарушенията, те не само морално, но и служебно са задължени да отблъснат нападението и бездействието им е нарушение на службата и може да бъде престъпление.

Не е необходимо отбраната да бъде единственото средство за защита. Нападнатият може, но не е длъжен по закон да се откаже от активна защита, да бяга и се укрива, да търси помощ от държавни и обществени органи или трети лица. Когато обаче нападението се извършва от невменяеми или малолетни, които той познава, трябва при възможност да избегне увреждането.

Като предоставя право на гражданите да отблъснат нападението чрез причиняване вреди на нападателя, законът допуска това само ако защитата е в пределите на неизбежната отбрана. А защитата е в пределите на неизбежната отбрана не само когато е налице съответствие между нея и нападението, но и при несъответствие, ако то не е явно. Съответствието се определя от съвкупността на всички обстоятелства, отнасящи се до силата и интензивността на нападението и защитата, значимостта на защищавания и увреден обект, степента на опасността, застрашаваща нападнатия, неговите сили и възможности за отбрана, средствата за нападение и защита, броя на нападателите и отбраняващите се, мястото и времето на нападението и др.

7. В чл. 12, ал. 2 НК е посочено, че превишаване пределите на неизбежната отбрана ще има само ако защитата явно не съответствува на характера и опасността на нападението. Последните трябва да се преценяват с оглед обстоятелствата на всеки конкретен случай, защото между тях не може да се направи точно разграничение и някои обстоятелства могат едновременно да имат значение и за характера, и за опасността на нападението. Към характера на нападението се отнасят примерно видът и обектът на защита обществените отношения, които се засягат, а когато нападението е и престъпление, и обстоятелствата, които характеризират степента на обществената опасност, с оглед на които законодателят е дал и съответната квалификация на деянието. За опасността на нападението пък са от значение онези обстоятелства, които засягат интензивността на нападението, начините и средствата, с които то се извършва, броя на нападателите, мястото и времето, където е упражнено насилието, и др. Следователно защитата може и да не съответствува на нападението, когато с оглед определящите съответствието между нападението и защитата обстоятелства надхвърля необходимото за отблъскване на нападението. Несъответствието е явно, когато е изразено ясно и не възбужда съмнение. Деянието, извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, е неправомерно и срещу него е допустима неизбежна отбрана.

Погрешно е разбирането, намерило място в много съдебни актове, че нападнатият може да се отбранява само по начина и със средствата, съразмерни на начина и средствата за нападение. Това в повечето случаи е невъзможно, води до намаляване ефективността на неизбежната отбрана и затова противоречи на чл. 12, ал. 2 НК. Оттук изводът, че при отблъскване на нападението нападнатият може да използува и по-интензивни средства и начини за отбрана, ако това явно не надхвърля възможностите за отблъскване на нападението.

В отделни случаи при преценка превишени ли са пределите на неизбежната отбрана неправилно се схваща и обектът на защита. Примерно при грабеж се приема, че едва ли не обект на защита е само имуществото, което нападателят цели да отнеме. В случая нападение има и върху личността, тъй като при грабежа имуществото се отнема със сила и заплаха, насочени срещу личността. Ето защо и когато нападателят застрашава по-незначително имущество, нападнатият не е длъжен да се остави да бъде ограбен, а може да се защищава с всички средства, с които разполага, стига да не превишава пределите на неизбежната отбрана.

Не е съобразено със закона и становището, застъпено в някои съдебни актове, че при отблъскване на нападението защитните действия не следвало да се насочват към уязвими места за живота и здравето на нападателя. Законодателят не е поставил такова изискване, тъй като то също води до намаляване ефективността на неизбежната отбрана. Както се изтъкна, важно е дали има явно несъответствие между нападението и защитата, а не това, на кое място ще бъде засегнат нападателят.

8. Съгласно чл. 12, ал. 3 НК при превишаване пределите на неизбежната отбрана поради уплаха или смущение деянието е виновно, но ненаказуемо. Това е така, защото в тези случаи деецът се намира в особено психическо състояние на уплаха или смущение, което е ограничило в значителна степен възможността му правилно да оцени обстановката и да се защищава в пределите на неизбежната отбрана. Тук вината е толкова незначителна, че не е обществено оправдано да се налага наказание. Разбира се, възможно е някои деяния, извършени при уплаха, или смущение, да бъдат и случайни по смисъла на чл. 15 НК и при тях въобще да не се констатира вина у дееца.

Отделни съдилища допускат грешки, като считат, че разпоредбата на чл. 12, ал. 3 НК е неприложима относно убийството по чл. 119 НК и телесните повреди по чл. 132, ал. 2 НК, понеже по закон са по-леко наказуеми. Независимо дали са предвидени, или не, привилегировани състави за деяния, извършени при превишаване пределите на неизбежната отбрана, чл. 12, ал. 3 НК се прилага за всички случаи на превишаване пределите на неизбежната отбрана поради уплаха или смущение. Затова убийствата и телесните повреди, ако са извършени при превишаване пределите на неизбежната отбрана поради уплаха или смущение, не са наказуеми.

9. Допускат се нарушения на закона и при квалификацията на деянията, извършени при мнима неизбежна отбрана, т. е. когато деецът поради грешка относно действителността на нападението причини другиму смърт, телесна повреда и др. Някои съдилища приемат, че в тези случаи има извършено умишлено престъпление. Изпуска се обстоятелството, че деецът действува при грешка, като смята, че е нападнат или съществува реална и непосредствена заплаха от нападение, каквато в същност няма, и че той има право на самоотбрана. Грешката изключва умисъла за извършване на престъпление, защото деецът не съзнава, че върши общественоопасно деяние. В зависимост от това обаче, бил ли е длъжен и могъл ли е да предвиди, че няма нападение, тя е извинителна или неизвинителна. Ако е извинителна, деянието е случайно и деецът не носи наказателна отговорност. Когато грешката е неизвинителна, то е непредпазливо и за него в предвидените в закона случаи деецът носи наказателна отговорност. А за да е налице грешка относно действителността на нападението, респективно грешка относно обществената опасност на деянието, е необходимо по същество обективно да бъде установено, че деецът, без да е имал основание, е бил уверен, че се отбранява срещу едно непосредствено противоправно посегателство. Ако няма тази увереност, а само е предполагал или допускал, че има нападение, ще е налице евентуален умисъл за престъпление.

10. При неизбежната отбрана е особено положението на органите на власт, длъжностните лица и представителите на обществеността, когато по закон, правилник, разпореждане, издадено въз основа на закона, са натоварени да бдят за опазване на обществения ред и обществената собственост, живота или правата на гражданите. При противоправно общественоопасно посегателство тези лица по силата на своето служебно положение са задължени да пресекат нападението, като при нужда прибягнат до прилагане на сила, а в някои случаи, изрично посочени в подзаконните нормативни актове-наредби, правилници, устави и др., да употребят и оръжие. Затова, ако длъжностните лица не действуват достатъчно активно или въобще бездействуват, могат да отговарят за длъжностно престъпление. Както при обикновените случаи на неизбежна отбрана, и тук обаче са възможни ексцеси, примерно грешка относно действителността на посегателството, превишаване на права при изпълнение на своите служебни задължения и др., в резултат на които са причинени смърт, телесна повреда или други вреди. Понеже длъжностните лица действуват по служба в защита на обществените интереси, личността или правата на гражданите, трябва да се приеме, че в тези случаи те се намират в положение на неизбежна отбрана и всеки настъпил ексцес следва да се преценява и въпросът за отговорността им да се решава въз основа на общите принципи на неизбежната отбрана, респективно мнима неизбежна отбрана, превишаване пределите на неизбежната отбрана и др. Да се приеме противното, че длъжностните лица в тези случаи не се намират при неизбежна отбрана, би означавало те да се поставят в много по-тежко положение от недлъжностните лица, които в тези случаи носят много по-малка наказателна отговорност. На практика това би довело, примерно при грешка относно действителността на нападението или превишаване правата по закон или правилник при отблъскване на нападение, съпроводено с причиняване смърт или телесна повреда, да носят наказателна отговорност за квалифицирано убийство, квалифицирана телесна повреда и пр., което е неправилно, особено като се има пред вид, че те при посегателство са задължени да защитят нападнатия обект. Когато обаче длъжностното лице знае, че няма извършено престъпление или че извършеното посегателство е явно малозначително, примерно откраднати няколко ябълки, круши, дини и др., и въпреки това употреби сила и причини смърт или телесна повреда, ще е налице злоупотреба с власт. Длъжностното лице ще носи отговорност за квалифицирано умишлено убийство, телесна повреда, злоупотреба с власт и др.

11. Деянието, което е извършено при условията на неизбежна отбрана – чл. 12, ал. 2 НК, е правомерно, затова за причинените от него вреди нападнатият не носи гражданска отговорност – чл. 46, ал. 2 ЗЗД.

Деянията, извършени при превишаване пределите на неизбежната отбра на, включително и по чл. 12, ал. 3 НК, обаче са общественоопасни и противоправни. Затова, когато деецът превиши пределите на неизбежната отбрана, не зависимо дали деянието му е наказуемо, или не, за причинените другиму вреди той носи гражданска отговорност. При определяне размера на вредите обаче следва да се отчете поведението на пострадалия, допринесло за настъпването на резултата – чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Не се носи гражданска отговорност за превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако деянието е случайно. Тук няма вина, а тя е предпоставка и за гражданската отговорност при непозволено увреждане.

II. При проверките на делата бяха констатирани случаи на наложени неоправдано строги наказания за деяния, извършени при превишаване пределите на неизбежната отбрана. Тази практика води до въздържане на гражданите, включително и длъжностните лица, да се противопоставят и намесват активно при нарушение на обществения ред и при посегателства върху честта, здравето или живота на гражданите. А това би поощрило злостните нарушители на нашата законност. Затова, когато определят наказания за престъпления, извършени при превишаване пределите на неизбежна отбрана, съдилищата следва да отчитат особеното положение, създадено от нападението, в което са се намирали подсъдимите, когато са извършили престъплението, и им налагат наказания, които да бъдат съответни на степента на обществената опасност на деянието и дейците.

III. 1. Повече от допусканите грешки по приложение института на неизбежната отбрана се дължат на това, че делата не се изясняват от фактическа страна. Не се уточняват моментите, когато започва и завършва нападението, моментът, в който започва отбраната и е причинено увреждането. Не се изземват и изследват веществените доказателства, особено тези, послужили като оръдия или средства за осъществяване на деянието. Това налага по-голяма активност на органите на предварителното производство, прокуратурата и съдилищата за събиране на всички необходими източници на доказателства, включително като за това делата се връщат и за допълнително разследване.

2. По някои дела, където е искано приложение на неизбежна отбрана, мотивите на присъдите не съдържат фактически констатации и анализ на събраните доказателства и правни изводи от същите. Това затруднява второинстанционните съдилища и води до неоправдано отменяване на съдебните актове, затова се налага в мотивите да се обсъждат поотделно всички елементи на неизбежната отбрана.

3. Както изрично е посочено в чл. 12, ал. 3 НК, само деянието, извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана поради уплаха или смущение, не се наказва. Това задължава съдилищата в диспозитива на присъдите си да признават подсъдимите за виновни и да ги освобождават от наказание.

Когато обаче се установи, че деянието е случайно по смисъла на чл. 15 НК, то не е престъпление, затова подсъдимият следва да се оправдава.

За да се осигури еднакво и правилно приложение на закона, във връзка с института на неизбежната отбрана на основание чл. 18 ЗУС Пленумът на Върховния съд на НРБ

ПОСТАНОВИ:

I. 1. Деянието, извършено в състояние на неизбежна отбрана, е правомерно, обществено полезно и необходимо, затова при пряко и непосредствено нападение върху държавни и обществени интереси и върху личността или правата й всеки гражданин има право да се противопостави и отблъсне или да помогне да бъде отблъснато нападението.

2. Нападението може да бъде извършено с едно или с няколко действия или бездействия.

Неизбежната отбрана се допуска и срещу нападения от непредпазливи деяния.

3. Противоправно е всяко общественоопасно деяние независимо дали е наказуемо, или не.

Субекти на нападението при неизбежната отбрана могат да бъдат не само вменяеми, но и невменяеми, лица, които не са достигнали определена възраст, за да носят наказателна отговорност, както и тези, които обективно извършват нападение вследствие на извинителна или неизвинителна грешка.

Нападение може да има и чрез посредствено извършителство.

При продължаваните и съставните престъпления нападението продължава до завършване на последното деяние.

Не може да се позовава на неизбежна отбрана този, който провокира нападение с цел да лиши от живот или да нанесе телесна повреда другиму. Не се допуска неизбежна отбрана срещу деяния, извършени при крайна необходимост.

4. Нападението е непосредствено не само когато е започнало самото увреждане, но и когато е създадена реална и непосредствена опасност за увреждане на държавните и обществените интереси, личността или законните права на гражданите.

Неизбежна отбрана не е допустима при предполагаемо, бъдещо или завършено нападение.

5. Нападението е прекратено, когато е отблъснато от нападнатия или трети лица, когато нападателят сам се е отказал да го завърши или го е завършил и др.

Кратковременното прекъсване на нападението, което може бързо да се възобнови, не означава прекратяване на нападението.

Различието между убийството и телесната повреда, извършени в положение на неизбежна отбрана, и убийството и телесната повреда, осъществени при условията на чл. 118 и 132 НК, когато силното раздразнение се дължи на насилие или друго противоправно нападение, е в това, че при неизбежната отбрана деецът действува, докато нападението още не е приключило, и цели отблъскването му, а във втория случай след като то вече е завършило.

На лека телесна повреда, извършена при неизбежна отбрана, реторсия не се прилага.

Не са престъпления действията на гражданите, държавните и обществените органи, които са необходими, за да се задържи престъпник, който върши или е извършил престъпление.

6. Нападнатият има право на активна защита. Той може, но не е длъжен по закон да се отклони от защита чрез бягство, укриване, търсене помощ от трети лица, държавни и обществени органи и др.

Съответствието между защитата и нападението се определя от съвкупността на всички елементи, отнасящи се до силата и интензивността на нападението и защитата, значимостта на защищавания и увреден обект, степента на опасността, застрашаваща нападнатия, неговите сили и възможности за отбрана, средствата за нападение и защита, мястото и времето на нападението и др.

7. Превишаване пределите на неизбежната отбрана има само когато защитата явно надхвърля необходимото за отблъскване на нападението.

Несъответствието е явно, ако е ясно изразено и не буди никакво съмнение.

При отблъскване на нападението нападнатият може да използува и по-интензивни средства и начини за отбрана от тези, използувани от нападателя, стига да не превишава пределите на неизбежната отбрана.

Отбраняващият се при неизбежна отбрана не е задължен да избира и засяга само неуязвими (неопасни) части от тялото на нападателя.

8. При превишаване пределите на неизбежната отбрана поради уплаха или смущение деянието, макар и виновно, е ненаказуемо.

чл. 12, ал. 3 НК е приложим и при убийствата, извършени при условията на чл. 119, и при телесните повреди по чл. 132, ал. 3 НК.

9. Мнима неизбежна отбрана има, когато деецът поради грешка относно действителността на нападението счита, че има нападение, докато то обективно не съществува.

Мнимата неизбежна отбрана изключва умисъл за извършване на престъпление.

Деянието, извършено при мнима неизбежна отбрана, е престъпление, ако е извършено по непредпазливост, и е предвидено като такова в особената част на наказателния кодекс.

10. Ако органите на власт, длъжностните лица и представителите на обществеността при охрана на обществената собственост и поддържане на обществения ред причинят смърт, телесна повреда и др., въпросът за наказателната им отговорност се решава въз основа на общите принципи, важащи за неизбежната отбрана, респективно мнимата неизбежна отбрана, превишаване пределите на неизбежна отбрана и др., като се съобразяват и нормативните актове относно случаите, при които може да се употреби оръжие.

11. При превишаване пределите на неизбежната отбрана, включително и по чл. 12, ал. 3 НК, независимо дали деянията са наказуеми, или не, деецът носи гражданска отговорност за причинените вреди, освен ако не е налице случайно деяние.

II. Обръща внимание на съдилищата и ги задължава при определяне наказанията за извършени престъпления при превишаване пределите на неизбежната отбрана – чл. 12, ал. 2 НК, да вземат пред вид особеното положение, създадено от нападението, в което подсъдимият се е намирал, когато е извършил престъплението, като налагат наказания, които са съответни на степента на обществената опасност на деянието и дейците.

III. 1. Задължава съдилищата да проявяват по-голяма активност, като събират необходимите доказателства за изясняване всички елементи на неизбежната отбрана.

2. Обръща внимание на същите, че трябва в мотивите на присъдите си да правят подробен анализ на събраните доказателства и да посочват съображения за всеки от елементите на неизбежната отбрана.

3. Когато деянието е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана поради уплаха или смущение, деецът се признава за виновен, но не се наказва. За случайни деяния подсъдимите се оправдават.

Коментар и превод на евро директивата касаеща оръжието от март 2017.

март 16th, 2017 Явор Тодоров

Коментар и превод на евро директивата касаеща оръжието от март 2017.

Така, на първо четене е това. Не претендирам за изчерпателност или достоверност. Директивата е написана така, че повечето неща са оставени на страните-членки да решават дали да дадат разрешение. По принцип Директивите дават МИНИМАЛНИТЕ изисквания към страните-членки, които трябва да приведат законодателството си към тях. Може да се реши и да са по-строги ограниченията, но не може да са по-леки. Към настоящият момент НИКОЙ не може да каже какво ще бъде прието на национално ниво, т.е. дали ще се раздават разрешителни за големи пълнители на спортисти примерно. След като уточнихме това, ето нахвърлените ми бележки.

огнестрелно оръжие е:
– всяко портативно оръжие, което изхвърля, е предназначено да изхвърли или може да бъде конвертирано да изхвърли куршум, проектил с помощта на взривен пропелант, освен ако не е изключено от тази дефиниция по една от причните в анекса
– предмет ще се счита за оръжие, ако може да бъде конвертриран да изхвърли куршум, проектил с помощта на взривен пропелант, ако:
– има вид на оръжие; и
– в резултат от конструкцията или материала, от който е направено може да бъде конвертирано

основен компонент е:
– barrel, frame, receiver (both upper and lower), slide, cylinder, bolt or breech block

муниция е:
– всеки един компонент от патрона, включително гилзи, капсули, барут, куршум, ако са използвани в оръжие, и ако тези компоненти са на разрешителен режим в държавата-членка

Артикъл 5(3)
Отнемане на лиценза, ако в лицето се намери пълнител > 20 (късо) или 10 (дълго) оръжие, освен ако Артикъл 6 или Артикъл 7(4а)

Артикъл 5а
Съхранение – оръжието и боеприпасите разделено

Артикъл 6
– за охрана на значими обекти и събития
– колекционери
– дилъри и брокери
– музеи
– спорт при условие, че
– А6 или А7
– ок в новата база данни
– доказателство, че е активен състезател и участва в състезания, организирани от официално признати спортни организации от държавата или от междурнародно призната и установена федерация
– представен сертификат от спортната организация, удостоверяващ че
– е член на споретен клуб и редовно е тренирал в клуба за поне 12 месеца
– оръжието под въпрос отговаря на спецификациите за тренираните дисциплини

За А6 – държавите членики, ималщи система да прехвърляне на оръжието след напускане на активна военна служба може да се разреши на тези напускащи, в ролята им на спортни стрелци да запазят едно оръжие, използвано по време на военната им служба. Това оръжие трябва да бъде преобразувано в полу-автоматично

– преразглеждане и преиздаване на лицензите на макс. 5 год.

Артикъл 7

4a Държавите-членки могат да решат до потвърдят, подновят или удължат разрешенията за полуавтоматичните оръжия от категория А6,7,8, ако оръжието е било законно притежавано и класифицирано в категория Б, ако са изпълнени другите условия. Освен това тези оръжия могат да бъдат прехвълени на друг оторизиран човек.

Разрешителните за боеприпаси трябва да отговарят на същите условия, като тези за оръжието, за което са предназначени

Придобиването на пълнители >20 (късо) и >10 (дълго) трябва да бъде позволено само на такива, които имат позволение в съответствие с Артикъл 6 или подновено или удължено разрешитело според Артикъл 7 (4а)

Добавят се в кат. А

А6 – автоматични оръжия, които са конвертирани в полуавтоматични
А7 – кое и да е от следните оръжия с капсул:
– къси оръжия, които позволяват да се изстрелят повече от 21 патрона без презареждане, ако:
– пълнител > 20 е сложен в оръжието
– пълнител > 20 е вграден в оръжието
– дълги оръжия, позволяващи да се изстрелят повече от 11 патрона без презареждане, ако:
– пълнител > 10 е сложен в оръжието
– пълнител > 10 е вграден в оръжието
А8 – полуавтоматични дълги оръжия (т.е. оръжия, които първоначално са предназначени за стрелба от рамо), които могат да бъдат скъсени под 60 см без да се загуби функционалността с помощта на сгъващ се или прибиращ се приклад, или приллад, който може да бъде махнат без инструменти
А9 – всяко друго оръжие от тази катоегория, преобразувано в халосно

Категория Б се подменя с:

(подлежащи на разрешение)

Б1 – многозарядни къси оръжия
Б2 – еднозарядни къси оръжия с капсул
Б3 – еднозарядни къси оръжия бе капсул с дължина < 28 см
Б4 – полуавтоматични дълги оръжия, които могат едновременно да бъдат заредни (в пълнителя и цевта) с повече от 3 патрона в случай на муниция без капсул и повече от 3 но по-малко от 12 в случай на муниция с капсул
Б5 – полуавтоматични къси оръия, различни от тези в А7 (а) – къси
Б6 – полуавтоматични дълги оръжия, описани в А7 (б) – дълги – които не могат да да се заредят с повече от 3 патрона, където пълнителя е сваляем или където не може да бъде определено дали оръжието може да бъде конвертирано с обикновени иснтрументи към оръжие, което може да съдържа повече от 3 патрона
Б7 – полуавтоматични многозарядни гладкостенни оръжия, с цев по-къса от 60 см
Б8 – което и да е оръжие от тази категория, което е преобразувано да стреля с халосни
Б9 – полуавтоматични оръжия с цивилно предназначение, които наподобяват оръжия с автоматичен режим, различни от т.6,7,8 от кат. А

Категория Ц

Ц1 – многозарядни дълги оръжия, различни от Б7
Ц2 – дълго нарезно еднозарядно оръжие
Ц3 – полуавтоматично оръжие, различно от тези в кат. А и Б
Ц4 – еднозарядно късо оръжие без капсул, по-дълго от 28 см
Ц5 – което и да е оръжие от тази категория, конвертирано за халосни
Ц6 – оръжия от кат. А и Б, дезактивирани
Ц7 – еднозарядни дълги гладкоцевни оръжия, въведени на пазара след приемане на директивата

Оръжия според тази директива не са:

– ако са предназначени за вдигане на тревога, сигнализация, животоспасявщи, умъртвяване на животно, лов с харпун или индустриални и технически цели, ако могат да бъдат иползвани само за това
– са определени като антикварни оръжия и не са в никоя от каегориите

– има промени в разрешителните за международните паспорти (струва ми се, но може и да бъркам, че при пресичане на граница с държава, която забранява определен вид оръжие се иска предварително съгласие), но в момента нямам сили и време да ги разгадавам, утре или другиден ще опитам

_________________

Никола Пепелишев
източник – http://thegunman-bg.com/
–––––––––––––––––––––––––-
За мен новостите са при деактивираното оръжие, което вече ще трябва да се декларира при закупуване (подобно на ГСО). За редовите притежатели на КНО се отнася намаляването на пълнителите до 20 заряда за новопридобитите оръжия и съответно за ДНО до 10 заряда, отново само за новопридобитите. С две думи: „Живота продължава без сътресения!“.

Нова евро директива за огнестрелното оръжие.

март 15th, 2017 Явор Тодоров

Нова евро директива за огнестрелното оръжие притежавано от граждани.

Revision of the EU firearms directive: an overview

Free movement of goods26-01-2017 – 10:37

 

The provisional deal on the revision of the EU firearms directive, which sets out the conditions under which private persons may lawfully acquire and possess guns or transfer them to another EU country, was backed by the Internal Market Committee on 26 January 2017. The vote by the full Parliament is expected to take place in March.
In this background note you will find more information on what was agreed during the “trilogues” (three-way talks between Parliament, Council and Commission negotiators).

REF. : 20170126BKG59909

Updated: ( 07-02-2017 – 17:12
Firearm types are defined as Category A, B or C. Category A firearms are prohibited except for certain types of individuals, Category B firearms need an “authorisation”, and owners of Category C firearms need to declare their ownership but do not need authorisation.

The previous treatment of so-called “salute and acoustic firearms” raised security concerns. These are working firearms converted to fire blanks. Under the existing directive in certain countries these could be sold without authorisations and some were easily re-converted to live firearms. “This type of firearm was used in Paris terrorist attacks. A cache of over 30 were discovered in the UK in 2015”, said Vicky Ford (ECR, UK), who is steering this legislation through Parliament.

The rules covering these firearms will now be tightened. Going forward any firearm which has been converted to fire blanks must remain licensed under the same rules as its original live-firing version.

In order to strengthen deactivation regimes, the European Commission introduced a new deactivation regulation which came into force in April 2016. This sets a single standard for deactivation of firearms. However, technical implementation issues have arisen and some countries were concerned that the new standard would be less secure than their previous national regimes. Following pressure from Parliament, the European Commission has now re-convened a working group of experts from the EU member states to review the regulation. The Commission has pledged that a revision will be completed by early 2017.

 

“The introduction of the deactivation regulation caused problems for legitimate holders of deactivated firearms such as historical re-enactors and those involved in film making etc, as it prohibits them from selling or transferring across borders any items deactivated prior to April 2016 unless the items are re-deactivated to the new standard, which is not technically possible in many cases.  Following pressure from Parliament there will now be a process to assess national standards in use prior to April 2016.  If the standards are accepted by the working group and Commission as equivalent, then items deactivated to that previous regime will be able to be bought, sold and transferred without requiring further modification”, explained Vicky Ford (ECR, UK).

 

The Commission proposed that all deactivated firearms would become subject to the same registration and authorisation procedures as firearms.  This was rejected by the co-legislators. Instead the negotiators agreed that newly deactivated firearms should be categorised in Category C and need to be declared to national authorities but will not require an authorisation or licence. This will not apply to existing deactivated firearms.

Firearm types are defined as Category A, B or C. Category A firearms are prohibited except for certain types of individuals, Category B firearms need an “authorisation”, and owners of Category C firearms need to declare their ownership but do not need authorisation.
Category A

The Commission’s original proposal added:
Category A6 “Automatic firearms which have been converted into semi-automatic firearms“ and Category A7 “Semi-automatic firearms for civilian use which resemble weapons with automatic mechanisms.”
These were both rejected by Parliament´s negotiators, as “there is experience that categorising items based on the subjectivity of resemblance creates legal uncertainty”, said Vicky Ford (ECR, UK).
Category A6

Parliament’s initial committee approach was that “Automatic firearms which have been converted into semi-automatic firearms” should remain in Category B if the conversion was irreversible and be placed in Category A only if the conversion was reversible. “Parliament’s team proposed that the Commission should develop new technical standards to define which conversions were irreversible. However, the Commission was not prepared to accept responsibility for preparing technical specifications on these conversions”, said Ms Ford.
”To reach agreement, negotiators representing the majority of Parliament conceded that automatic firearms converted into semi-automatic firearms should be Category A, but added new authorisation procedures so that, at the discretion of the member state, reservists, target shooters and others with special licences would be permitted to hold these. In addition, a ‘grandfathering’ clause is added so that existing owners can continue to own, transfer, inherit or sell these firearms to others who have appropriate authorisation. Again this is at the discretion of the member state”, explained the rapporteur.
Category A7

Instead of using “resemblance” criteria both Parliament and Council negotiators proposed to add to Category A semi-automatic centre-fire firearms when a high-capacity loading device is fitted.   Firearms have been categorised according to loading capacity already in the current directive, and the new rules extend this approach. This only affects firearms which use centre-fire and not rimfire percussion ammunition.
The categorisation applies when the firearm and magazine is in combination together, and does not depend merely on whether the firearm is capable of having a higher capacity magazine inserted.  This has been explained in the text:
“The mere possibility of fitting a loading device with the capacity over 10 rounds for long firearms and 20 rounds for short firearms does not determine the categorization of the firearm.”

“Therefore a semi-automatic firearm remains Category B unless the high capacity magazine is fitted”, explained Ms Ford.
Following lengthy negotiations, it was agreed that for long firearms exceeding 60 cm, a magazine with a capacity greater than 10 rounds would be restricted, while for a short firearm the limit would be set at 20 rounds. This was a major negotiating point for the Council.
Member states will be able to give authorisations for reservists, target shooters and others with special licences for these firearms. As for those firearms that now fall under Category A6, there is a “grandfathering” clause.

“The European Commission proposed to reference specific types of firearms and derivations thereof. However, Parliament rejected this approach as it was considered impracticable for the same reasons as resemblance-based criteria. A clarification has been added in a recital that selective fire firearms are treated as Category A, which accords with current practice. There are no other references to specific types of firearms anywhere else in the text”, explained Vicky Ford (ECR, UK).

 

Recital: “Firearms designed for military use, which are equipped to operate on the basis of selective fire, such as AK47, M16, where they may be manually adjusted between automatic and semi-automatic firing modes should fall within category A, therefore should not be available for civilians and if converted into semi-automatic firearms should fall within category A6.”

“Loading devices themselves, including magazines, are not restricted per se. Semi-automatic centre fire firearms which allow the firing of more than a certain number of rounds without reloading will now become Category A firearms only if a loading device with a capacity exceeding that capacity is inserted into it or is part of the firearm”, stressed Vicky Ford (ECR, UK).
Member states are able to give authorisation for such Category A firearms for sport shooters, existing holders, collectors, reservists and certain other specialist users.
People with a Category B firearm who are found in possession of a high capacity magazine will risk having their authorisation to hold firearms removed unless they have a Category A authorisation. There is no restriction on re-applying for an authorisation in the future.
New purchases of high capacity magazines are restricted to those with a Category A authorisation.
“This was a major issue for the 28 national government ministers in the Council and the European Commission who both proposed an overall ban on all high-capacity magazines. This was rejected by Parliament as impractical to enforce. This intermediate approach was accepted by negotiators representing the majority of the members of the European Parliament in order to achieve agreement”, said Ms Ford.

Member states will be able to give Category A authorisations to individuals for the protection of the security of critical infrastructure, commercial shipping, high-value convoys and sensitive premises, as well as for national defence, educational, cultural, research and historical purposes
Museums and collectors: member states will be able to give Category A authorisations to recognised museums and in exceptional and duly reasoned cases to collectors, subject to strict security measures. The collection of ammunition is permitted.
Target shooters: member states will be able to give Category A authorisations to target shooters provided the individual is actively practising for or participating in shooting competitions. Vicky Ford (ECR, UK) explained that “the authorisation covers those entering the sport as well as those already competing. The current freedom of choice of equipment used by competitors in their shooting disciplines is not restricted. To facilitate continued participation in international competitions, the rules governing the European Firearms Pass will be updated to cover firearms, including Category A firearms, held by such target shooters”.
Reservists:  armed forces, the police and the public authorities are outside the scope of the directive. The provisions for authorisation for national defence also enables member states to issue reservists with firearms.

 

Switzerland: Language is introduced to cover the Swiss system based on general conscription which enables the transfer of military firearms to persons leaving the army.
Film industry: many film productions in Europe use firearms including deactivated firearms, purpose-built blank firing firearms as well as live firearms, usually firing blanks, all depending on the nature of the production. “The Commission’s initial proposals would have jeopardised this but the Parliament text has re-instated the ability for special authorisations for the film industry under strict controls”, said Ms Ford.
Re-enactors: the European Firearms Pass enables legitimate owners to move firearms across borders. This has been updated to assist historical re-enactors.
Private modifications

Hand-loading and reloading of ammunition will remain permitted. Modifications of firearms for private use are also still permitted by private owners and not restricted only to dealers or brokers.

The existing law states that authorisations are only permitted for those who “are not likely to be a danger to themselves or others”.  The Commission suggested that medical tests should be required for each authorisation and these should be reviewed every five years. Parliament’s lead negotiator, Vicky Ford (ECR, UK) believed that “point-in-time medical tests are not necessarily effective”. Instead, it was agreed that each member state must have a monitoring system to assess relevant medical and psychological information which they may operate on a continuous or non-continuous basis.

 

Authorisation will be withdrawn if any of the conditions on which it was granted are no longer met, or may be renewed or prolonged if the conditions are still fulfilled. Member states may decide whether or not the assessment involves a prior medical or psychological test. This does not change national approaches or introduce new EU-wide requirements for medical testing.

The current directive requires firearms to be marked and registered so that each firearm can be linked to its owner. Law enforcement and Europol noted the risk of sales of parts. Going forward the essential components of a firearm also need to be marked and registered. To avoid risk of confusion, the main identifier will be the mark affixed to the frame or receiver. The new marking requirements will not apply to existing firearms. Firearms of historical importance may not need markings depending on national law.
To improve information sharing, dealers and brokers will need to inform national authorities of transfers through electronic means and member states will share information on firearms held in their country.
All information needed to trace and identify firearms will have to be recorded in “computerised data-filing systems.” These records should be kept for 30 years after the destruction of the firearms and essential components.
A module of the Internal Market Information System (IMI), specifically customised for firearms, may be used to exchange information between member states.

The provisional deal still needs to be voted by the full Parliament in an upcoming plenary session (probably in March 2017) and formally approved by the EU Council of Ministers.

 

Member states will have 15 months after the date of entry into force of the directive to transpose the new rules into national law and 30 months to introduce new systems for sharing of information. They may decide to suspend the requirement for declaring deactivated weapons and prior category D firearms for 30 months from the entry into force of the directive.

Подновяване на срока на разрешението за съхранение и носене на огнестрелно оръжие.

октомври 29th, 2015 Явор Тодоров

Подновяване на срока на разрешението за съхранение и носене на огнестрелно оръжие

 
Служба “Контрол на общоопасните средства” напомня на всички граждани, притежаващи разрешения за носене и съхраняване на огнестрелно оръжие да следят валидността на документа и в едномесечен срок преди изтичане на разрешенията, своевременно да подадат необходимите документи за подновяването му.

Гражданите, които носят или съхраняват огнестрелно оръжие, при изтекъл срок на разрешенията, трябва да знаят, че са в нарушение на чл.87, ал. 1 от ЗОБВВПИ/Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия/и подлежат на сериозни административни санкции (от 500 до 2 000лв. по различните текстове).
За подновяване на срока на разрешението за съхраняване и носене на огнестрелни оръжия, гражданите следва да подадат в звено КОС при съответното РУ”Полиция’’  следните документи :

За подновяване на разрешението за носене и съхранение на късоцевно оръжие се прилагат:

  • Зявление (приложение 10) за съхранение и носене на късоцевно оръжие.
  • Свидетелство за съдимост или съответен документ по националното законодателство на другата държава, удостоверяващо, че лицето не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер;
  • Официален документ, издаден от орган на съдебната власт, или съответен документ по националното законодателство на другата държава, удостоверяващ, че срещу лицето няма образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер;
  • Медицинско свидетелство от лечебно заведение или съответен документ по националното законодателство на другата държава, удостоверяващо, че лицето не страда от психически разстройства;
  • Удостоверение за завършен курс и успешно положен изпит за безопасно боравене с огнестрелни оръжия (за бивши служители наМВР, МО, ДАНС, Главна дирекция “Охрана” и Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” при Министерството на правосъдието -служебна бележка от съответното ведомство);
  • Ксерокопие на лична карта;
  • Ксерокопие на разрешение за придобиване и фактура
  • Удостоверение за годност за употреба на огнестрелното оръжие (технически преглед);
  • Документ за платена държавна такса – такса носене – 20 лв и такса съхранение  – 20 лв.
  • Декларация на основание чл.76, ал.4, т.2 от Закона за оръжията боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия;
  • Джоб –1бр.

За подновяване на разрешението за носене и съхранение на ловно оръжие се прилагат:

  • Заявление (приложение 10) за ловно оръжие;
  • Свидетелство за съдимост или съответен документ по националното законодателство на другата държава, удостоверяващо, че лицето не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер;
  • 3. Официален документ, издаден от орган на съдебната власт, или съответен документ по националното законодателство на другата държава, удостоверяващ, че срещу лицето няма образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер;
  • 4. Медицинско свидетелство от лечебно заведение или съответен документ по националното законодателство на другата държава, удостоверяващо, че лицето не страда от психически разстройства;
  • 5. Ксерокс копие от заверен билет за лов съгласно закона за лова и опазване на дивеча, а когато лицата пребивават на територията на друга държава членка – съответен документ в легализиран превод на български език;
  • 6. Ксерокопие на удостоверение за подборно ловуване  (за притежателите на нарезно ловно оръжие);
  • 7. Ксерокопие на разрешение за придобиване и фактура;
  • 8. Ксерокопие на лична карта;
  • 9. Удостоверение за годност за употреба на огнестрелното оръжие (технически преглед);
  • Документ за платена държавна такса –  такса носене – 20 лв. и такса съхранение  – 20 лв.
  • Декларация на основание чл.76, ал.4, т.2 от Закона за оръжията боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия;
  • Папка с джоб –1бр.

 

* От притежателите на ловно оръжие не се изисква копие от удостоверлението за завършен курс за боравене с огнестрелно оръжие.

За всяка промяна в разрешенията за носене и съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси, физическите лица заплащат такса в размер на 5 лв.

Търсачка в оръжейният магазин.