Homo deus. Кратка история на бъдещето. Ювал Харари.

юни 2nd, 2019 Явор Тодоров

Има книги променящи мирогледа.

Homo deus. Кратка история на бъдещето. Ювал Харари.

Това, което важи за големите социални революции, важи и на микро равнището на ежедневието. Младо семейство, което е решило да си построи нов дом, вероятно ще поиска от архитекта да предвиди в проекта си хубава морава пред къщата. Защо морава? „Защото моравите са красиви“, вероятно ще отговорят младоженците. Но защо мислят така? Това е дълга история.

Ловците събирачи от каменната епоха не са отглеждали трева на входа на пещерите си. Посетителите на атинския Акропол, римския Капитолий, Соломоновия храм в Йерусалим или Забранения град в Пекин не са посрещани от зелена ливада. Идеята да се отглежда трева пред входа на частни жилища и обществени сгради, се ражда в замъците на френските и английските аристократи през късното средновековие. В началото на модерната епоха тази практика пуска дълбоки корени и се превръща в свидетелство за благороден произход.

Добре поддържаните морави изискват много земя и много труд, особено в дните преди моторните косачки и автоматичните водни пръскачки. В същото време те не произвеждат нищо, което има стойност. Не можете дори да пасете върху тях животни, защото ще изядат и изпотъпчат тревата. Бедните селяни не могат да си позволят да прахосват нито ценна земеделска земя, нито време за морави. Следователно грижливо окосената трева на входа на замъците е символ на социален статус, който никой не може да фалшифицира. Тя заявява на всеослушание: „Аз съм толкова богат и толкова могъщ, имам толкова много земя и слуги, че мога да си позволява това тревно разточителство.“ Колкото по-голяма и по-добре поддържана е моравата, толкова по-могъща е династията. Ако посещавайки някой херцог, забележите, че моравата му е занемарена, вие знаете, че работите му не вървят добре.1

Скъпоценната зелена морава често е място за важни празненства и социални събития, но по всяко друго време е абсолютно непристъпна. До ден днешен в безброй дворци, правителствени сгради и по обществени места надписи сурово предупреждават: „Не стъпвайте върху тревата.“ В Оксфордския колеж, където следвах, целият вътрешен двор бе покрит с голяма красива морава, по която ни се разрешаваше да ходим или да сядаме само един ден в годината. Във всички останали дни горко на бедния студент, който се осмеляваше с краката си да оскверни свещената зелена покривка.

Кралските дворци и благородническите замъци превръщат моравата в символ на власт. В късната модерна епоха кралете са детронирани, а благородниците гилотинирани, но новите президенти и министър-председатели запазват моравите. Парламенти, върховни съдилища, президентски резиденции и други обществени сгради все по-често декларират своята власт с безброй прилежно окосени стръкове зелена трева. По същото време тревата завладява и света на спорта. Хиляди години хората са се състезавали на какъв ли не терен — от лед до пясъчна пустиня. През последните две столетия обаче истински важните игри — да речем, футбол или тенис — се играят върху трева. Ако разбира се, имате пари. Във фавелите на Рио де Жанейро бъдещото поколение бразилски футболисти ритат топки от подръчни материали върху пясък и боклуци. Но в заможните предградия богаташките синове се забавляват върху грижливо поддържани морави.

Ето така хората са започнали да отъждествяват моравата с политическа власт, социално положение и икономическо богатство. Затова няма нищо чудно, че в XIX в. замогващата се буржоазия с ентусиазъм възприема тази практика. Отначало само банкери, адвокати и индустриалци могат да си позволят такъв лукс по домовете. Но в резултат на индустриалната революция средната класа се разраства; появява се моторната косачка, а след това и автоматичната водна пръскачка и милиони семейства изведнъж могат да си позволят поляна пред входа. В американските предградия изрядната морава се превръща от богаташки лукс в необходимост за средната класа.

Как да оцелеем след края на света такъв, какъвто го познаваме?

май 10th, 2018 Явор Тодоров

„Как да оцелеем след края на света такъв, какъвто го познаваме?“ е заглавие на книга, в която Джеймс Уесли дава съвети за най-важните средства за оцеляване на семейството ви, включително:

  • Вода – филтриране, транспорт и съхранение
  • Храна – с колко и каква храна да се запасите и как да я съхранявате
  • Спасително убежище – изисквания, предимства и недостатъци на убежището в града и на изолираното убежище, оперативна сигурност и методи на отбрана
  • Комуникации – как да следим международните новини и да общувате с близките си
  • Сигурност на дома – паник стая, обучение и средства за самоотбрана
  • Кога да се измъкнете от големия град – избор на автомобил, списъци на нещата от първа необходимост, маршрути и планиране
  • Инвестиции и бартер – инвестиране в материални ценности и изграждане на запаси за бартер

Цената и е 14 лв и можете да е намерите по книжарниците.

Shooting Industry Magazine February 2018

февруари 7th, 2018 Явор Тодоров

 Shooting Industry Magazine February 2018

Списание The Blue Press 10.2017

септември 27th, 2017 Явор Тодоров

Списание The Blue Press брой октомври 2017 

Основно за пресите на Дилън.

 

Търсачка в оръжейният магазин.